Неделя на Всички български светии (Мат. 4:18-23)
Един от най-несправедливите ропоти на съвременните българи е за това, че сме се родили точно на Балканския полуостров и точно в тази държава. „Какви заплати вземат в Западна Европа, каква мъдрост има на Изток… Пък ние сме захвърлени на кръстопътя на цивилизациите, сякаш осъдени да водим едно мизерно съществуване…“ – ето така говорят. Тази логика стига до абсурдни крайности. Някой си дори „откри“ в Православието причината за лошия ни живот. Всички страни от католико-протестантския свят имали висок стандарт на живот… Но не и православните. Ето какви сме… Дори критерият ни за духовен живот се измерва в пари и материални придобивки. А на Балканите пари няма… Continue reading
Една от опорните точки, която мина през медийното пространство, беше колко много апостолите обичали инославните, говорели си с тях и така Църквата набъбнала от 12 души на много хора. Не били като сегашните „зилоти“, които използват некоректни думи като „еретици“, говорят грубо и фанатично и по този начин се стараят да разсипят постигнатото от Христовите ученици. Така ли е всъщност?
Българската църковна действителност страда от липса на думи… С това не искам да кажа, че няма умници, които приказват. О, не! През годините се нагледах на какво ли не – изтъкнати академици, които умело жонглират с трудно произносими фрази и други, които се представят за богослови, за да ги види светът и да ги похвали. Едни, които желаят да се прославят със сладкодумие и други, които искат да говорят мръсно, скрити зад анонимността на измислени имена. Видях болезнени амбиции, каквито, уверявам ви, не съм срещал дори в медиите. (А казваха, че журналистите са хора, готови на всичко за петте минути слава.) Чух надути егоцентрични изрази на каквито не можеш да се натъкнеш дори и сред най-пияната компания от началото на 90-те. Покрай ушите ми минаха много клишета, сякаш някъде в АОНСУ освен партийни говорители, са подготвяли и „духовни“ активисти. 
Има една опорна точка, която мнозина повтарят. Съборът в Крит бил Всеправославен, защото всички били поканени и подписали проектодокументите в Шамбези. Пък, че не дошли на съборните заседания, си било тяхна работа. Може и така да е. Само недоумявам защо тогава същите тези хора се подиграваха с архим. Дионисий и неговата неслучила се хиротония. Той беше ли наречен за епископ – беше. Що за двоен стандарт тогава? Или може би най-добре е да казваме, че съборът в Крит е избран, утвърден и наречен за Велик, Свят и Всеправославен. Така и ще остане в историята… 
– пардон, икуменисти, днес не е ден като другите, днеска е ден – балосиемамата! Обичам глупавите шегички, ще ми простите. Знаете, че протокол от днешното ни месечно заседание ще бъде внесен и в канцеларията на Главния, където той ще потвърди решенията ни по традиция. Моля ви да бъдем по-конструктивни. Ще започна с напомнянето на един факт, с което целя да въведа заседанието в първа точка от дневния ред. 
стадото си по поляните около селото, в което живеели. Един следобед, след като свършили с пладнуването (обедната лежачка), овцете се събрали около пастирите и им казали: „Писна ни да пасем на тия ливади, искаме да се разходим в гората, искаме да не ни спирате да се опознаем с вълците, стига вече разделения…“ А след това запели: „All you need is love.“ („Всичко, от което имаш нужда е любов“.) Ще кажете, че си измислям. Ама аз тая история съм я чувал от селяни, които и не подозират кои са The Beatles. Тоест, няма как да си измислят такова нещо. 
Храмовете, в които служа, се намират в нещо като парк. Те стоят в двата края на едно езеро. В непосредствена близост до тях няма кой знае колко блокове, а само няколко къщи. На мен това много ми харесва, защото не са такива църкви, на които можеш да се натъкнеш и да влезеш случайно. Например, да слезеш от автобуса и те да се окажат пред очите ти. Или пък да минеш покрай тях, докато отиваш до магазина и да си кажеш: „А, защо да не се отбия до църквата и да запаля свещ.“ Напротив, трябва да преминеш през моста или да обиколиш езерото, за да стигнеш до „Св. Наум Охридски“, например. И все пак, дори и няколкото къщички могат да създадат проблеми…