Горчиво. И болезнено. Не мога да реша дали е по-горчиво или по-болезнено. Попаднах скоро на
“Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се
Отворена връзка… “Ние живеем в отворена връзка. Така сме се разбрали!” Чували сте го,
Не помня началото. А и няма значение. Филм за втората световна война. Не беше
Мили мои малки слепи кученца, мили мои Бах, Бетовен, Дико Илиев, Достоевски, Вонегът, Репин,
Ревнив бог, горящо небе, роден в пламъци, шест стъпки висок… Дете, кой е твоят
Първи учебен ден. Гледах как децата влизат в школото под звуците на малка камбанка.
Искам да ви споделя нещо, което считам за важно. И на което (сякаш) не
Някой би казал, че житието на св. Илия е просто една история от миналото.
Плътското мислене винаги е ненавиждало Христос. Не само заради това, че Той е Истината,
Този текст е за нехайството. Започвам така, защото истинското му начало вече е изказано
Знаеш ли за какво служи бракът? Ще кажеш: за радост и за да имаш
Видяхме се скоро с един приятел… Хубаво нещо са старите приятели. Не е нужно да се „представяш добре“ пред тях. Щом са с теб, значи са те приели. Можеш да бъдеш такъв, какъвто си… Поговорихме. Посмяхме се. И измежду многото приказки за кратко изплува от миналото една случка. От тези, дето първо ти се виждат много забавни, а после не чак толкова.
Драги съседи и приятели, както казваше моят стар приятел Кърт Вонегът, трето поколение американец, иначе чист немец по произход – смятате ли, че съм чак такъв кретен, че да искам сам да съм в лоши отношения с хора, с които довчера съм бил приятел или поне добър познат? Чак такъв не съм. Не получавам удоволствие от кривите думи. Не можех да мълча. Continue reading
Отворено писмо до проф. Калин Янакиев
Реших да напиша този текст главно заради онези, които искрено търсят Единия Бог и силно обичат Едната Истина. И дано все още има такива, защото светът съществува главно заради тях.
Конкретният повод за горното заглавие е статията „Кратки канонически пояснения“ на проф. Калин Янакиев, поместена в портал „Култура“, в която за пореден път Православието е атакувано и пряко, и чрез непочтени опити за дискредитация на онези, които го защитават. Continue reading
Местните хора ми разказаха, че от морето духа един специфичен югоизточен вятър. Казва се Сереко. Викат: „Появява се сутрин и духа до вечерта. После си отива и идва западният. Ако стане така, то гаранция, че на следващия ден времето ще е хубаво!“ Continue reading
Цитатите на една домакиня
Напоследък стана модерно да ми набиват по глупавата домакинска тенджера колко лоши са всички, които се съмняват в богопросветеността на избрания, утвърден и наречен за „Велик и Свят“ събор в Крит. Затова и такива „ревнители не по разум“ (като тоя шоп – мъжа ми) трябва да бъдат брутално разобличавани. И ако случайно посегнат да се защитят, наложително е да се обвинят в липса на любов и милост. И да им бъде приписан тежкият грях на осъждането. Пък после нека доказват имат ли сестра или не… Continue reading
„Среща с Живота“ върви добре. Вторият тираж е на свършване. Сайтове се надпреварваха да ми искат текстове. Даваха ме всяка седмица по телевизията. От журналистиката съм понаучил какво трябва да правиш и какво не, за да се харесваш на хората. Колко му е? Стоиш си кротко и приемаш аплодисменти. А големите работи са за големите хора. „Аз съм малък и недостоен! Не е за мен това!“ Така и за смирен ще те помислят. А и врагове няма да имаш… Continue reading
Интервюто на Росица Колева с отец Димитрий се публикува със съгласието на авторите, първата публикация е тук: Continue reading
Първо дължа извинение на господин К. Янакиев за това, че се осмелявам да се обръщам към него и аз като отявлен „маниакален субект с базисна схизматична воля и параноиден интелект“ (вмъквам извинение в извинението, съвсем се сгърчих, простете ми, че се осмелих да броя и себе си в това число, едва ли влизам в орловото ви полезрение), ах, как непремерено директно се обърнах към вас, може би трябва само в трето лице, като в началото на изречението ми? Но все пак, да опитам директно с основното си извинение – господине Янакиев, моля коленопреклонно за прошка, че се одързостявам да ви говоря и изобщо да споменавам свещеното ви име. Основното ми извинение се съпътства от още десетина вторични извинения, защото да се говори с К. Янакиев не е толкова проста работа. Умеят го единици на тази планета. Continue reading
Пътят към вкъщи минава през един подлез – и в буквалния, и в метафоричния смисъл. В него има компютърен клуб. От тези, в които тийнейджъри киснат с часове, сражавайки се във виртуални войни. Някои играят с денонощия. Малки деца, а лицата им уморени като истински ветерани… Понякога стърчат отвън и пушат. Може би в почивките между битките от бъдещето – с най-модерни пистолети, бомби и каквото там още. Continue reading
Из „Записките на една домакиня“
За свое оправдание ще кажа, че нямах намерение да пиша нов материал с това заглавие. На първия сложих цифричката „едно“ само заради шегата с един „колега“. После обаче бях ошамарена (в добрия, градивен смисъл на думата) от самата Мека на българската култура. Засрамих се, обещах си повече да не правя така и се заех с онова, което най-много ми прилича – домакинската работа. Беля си картофи в тая жега и подготвям вкусен гювеч с пилешко за вечеря. И си мисля: Всичко най-после тръгна добре. Аз преоткрих призванието си. Ще си шляпам тихо с боси крака в кухнята, а културните хора ще мислят вместо мен и ще попържат Синода, докато той се саморазпусне от срам. Хубаво нещо е демокрацията. Continue reading