“Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се
Отворена връзка… “Ние живеем в отворена връзка. Така сме се разбрали!” Чували сте го,
Не помня началото. А и няма значение. Филм за втората световна война. Не беше
Мили мои малки слепи кученца, мили мои Бах, Бетовен, Дико Илиев, Достоевски, Вонегът, Репин,
Ревнив бог, горящо небе, роден в пламъци, шест стъпки висок… Дете, кой е твоят
Първи учебен ден. Гледах как децата влизат в школото под звуците на малка камбанка.
Искам да ви споделя нещо, което считам за важно. И на което (сякаш) не
Някой би казал, че житието на св. Илия е просто една история от миналото.
Плътското мислене винаги е ненавиждало Христос. Не само заради това, че Той е Истината,
Този текст е за нехайството. Започвам така, защото истинското му начало вече е изказано
Знаеш ли за какво служи бракът? Ще кажеш: за радост и за да имаш
Откъде да предположа, че ще ти го пратят? Вероятно е трябвало да се сетя,
Нема такова нещо като „всеки си знае“ и „има много истини“. Не може всеки да си знае и има само една истина, така е устроено Битието – Една Истина за всички човеци навсякъде. Българската поговорка „Ни се кара, ни се води“ съответства на английската за моркова и тоягата, за доброто и лошото ченге. Continue reading
Избирахме те внимателно! Държахме те с измръзнали треперещи пръсти… Отдавна те очаквахме! Какво е празникът без теб?! Събрахме се, за да ти помогнем да станеш още по-красива! Постарахме се! Да можеше да се погледнеш… Украсата ти отиваше! Светеше. Сияеше дори и нощем. Танцувахме около теб! Поставихме ти връх, като корона! Беше скрила под себе си пакети с радост! Можеш да опишеш изненаданите ни лица… И за това как те, ден след ден, ставаха все по-равнодушни… Continue reading
Обществото открай време се нуждае от организация. Подредба и йерархия. За да може това общество да е стабилно, да расте, да се раждат деца и умни хора да стават. И винаги е имало един началник, който да се грижи за осветлението и паважа в населеното място, един учен да мисли за израстването на децата и един духовник да моли Бога за душите, когато се раждат, венчаят и си отиват от този свят. Continue reading
“…Рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда. И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън…” (Лука 3:7-9)
Кой говори така? Някой горделивец ли? Или някой коравосърдечен? Или неразсъдливец, който не знае силата на благите думи да отварят железни врати? Или нецивилизован тип, непознаващ ползата от дипломацията? Кой му дава право да държи такъв тон, лишен от обич? Continue reading
Понякога времето преди изповед е толкова обременяващо. Признайте си! От една страна се налага да се посрамуваш малко (няма как, Църквата го изисква), а от друга – на човек едно нещо ли му е само на главата. Животът е толкова динамичен. Накрая, волю-неволю, сядаш и почваш да си мислиш какво да кажеш: Скарах се с колега, ама той ме предизвика. Напсувах един, дето ме засече на светофара, защото не може да кара. Жена ми (мъжът ми) понякога много ме дразни, ама търпя. И като цяло се разбираме. Друго, друго… Споря с политиците през телевизора. Губя си времето във фейсбук. И накрая заспивам на молитвите. Бях на едно празненство и изядох блажен бонбон през поста. Какво още? Абе, честно казано, много съм добър и хората се възползват от това. Ама не мога да се променя – това съм аз. Ето, готово. Изпитът на покаянието е взет и може да се очаква заслужената награда на Причастието… Continue reading
Понякога имам чувството, че в България никога не идва Нова година. Че сме духовно превзети! А по това време се появяват враговете, за да се похвалят с плячката си… Под звуците на зурни и кълчещи се в кючек народни носии.
Това сме ние – Велика България! Най-старата държава, която е запазила името си. Нямаме пленено знаме и т.н. Дали сме вяра и писменост на много народи. Гордеете ли се? Патриоти ли сте? Кои сме ние? Изпратихме старата година с агресивна чалга по всички телевизионни канали. А посрещнахме Новата с дяволи. Continue reading
Още не сме отдали празника. И ми се прииска да си кажем за него нещо важно, което сме свикнали да премълчаваме…
Бях на опело на Бакърена фабрика. Калта тук е мазна и лепкава, като полухристиянска сантименталност. Набива се под обувките дотолкова, че те кара да се чувстваш по-висок и по-велик…
Мъгла и ситен дъжд. Време като лице на ридаещ старец, който не разбира доброто в „новите добрини“ около себе се… Но веселият коледен дух все още е в атмосферата. Не е оставил дори гробарите. Изкопали трапа, смеят се жизнерадостно и чакат литията с покойника… За останалото се сещате… Continue reading
Може би някога ще напиша (или изговоря) дълга проповед, дори книга, посветена на моя баща – почти единствения човек, у когото видях делата, които стоят зад думата отец (татко). Не просто любов, а саможертвена любов! Не просто саможертва, а смирена саможертва! Не просто смирена, а умело скрита! Не просто умело скрита, а усмихната (дори самоиронична). Когато е нужно – отстъпчива до крайност! Когато е нужно – твърда до смърт! И притежаваща могъщо оръжие срещу всеки удар на възгордяването… А също (без това не може) и малко срамежлива! Срамежливо приближаваща се към Господа! Continue reading
Текстът е продължение на „Кучешки език“, но не разбирайте, че имам нещо против кучетата, напротив, много ги обичам. Само ползвам метафората, както я е ползвал и Булгаков в своята фантастична история. На един човек му присаждат сърце от куче. Continue reading
Кое е първото нещо, за което се сещате, когато се спомене Рождество Христово? Да, разбира се, подаръци. Всеки е бил малък и е получавал някаква изненада – я от Дядо Коледа, я от Дядо Мраз. Родителите ни грижливо опаковаха или това, за което сме мечтали, или това, за което са имали пари, и го даваха на добрия старец, за да ни го поднесе на тържеството в градината или училище. Така или иначе, но всяко детенце отнасяше вкъщи по нещо. А какво получаваше и получава всъщност Рожденикът? Не е ли Той бил винаги най-важен? И винаги най-ощетяван? И винаги най-пренебрегван? Continue reading
