Не че обичаме да се мразим… Не… Просто сме свикнали! Мразим се делнично, сиво, обикновено, необмислено! Омразата е фон, който е пленил цялата картина и вече почти не се вижда какво друго е нарисувано на нея. Личат само щрихи! И понеже са неясни, специалистите анализират остатъците от обезличеното. И се мразят помежду си, защото са несъгласни един с друг! Всеки се мисли за специалист, но никой не подозира, че и другите се имат за такива! И ги презира… Така благородно, както само възвишените могат да мразят плебеите. Продължете да четете Омразата е волна птица →

Да останем още малко заедно… Не се знае дали не са минути преди раздяла… Ти говори, а аз ще те слушам. Ще си представим, че си ми брат, че си моя плът… И искаш да ми разкажеш приказка. За довиждане… И тъй, започвай, слушам те… Искам хубав разказ, пълен с поуки и отговори. Какви ли? Ето какви… Продължете да четете Вдигнат юмрук или прободена длан? →

Има ситуации, в които думите почти нямат стойност! Мълчи ми се, намирам смисъл и полза в онова, което умът произнася в своите скрити кътчета! И все пак, някои неща не могат да не се изрекат! Би било недопустимо! Преглъщах, преглъщах, но възмущението си остава в устата ми със седмици. Пиша чак сега, защото чаках да мине Богородичният пост. Простете… Продължете да четете Никога повече бесилки в България! →

От утре ви каня на протест. Нали това сега е модерно? Протест срещу беззаконието. Срещу безнравствеността и корупцията. Срещу мафията. Предупреждавам, че ако не участвате, ще ви помисля за страхливци. За хора, които знаят как да оцелеят, но не ценят живота. Извиненията са за безхарактерните. Помните ли кога участвахте в такъв протест? Или услужливо забравихте чия е вината за сегашното положение? Продължете да четете Ако не дойдете на протеста… →

През средата на Малашевските гробища минава река. Когато не е безнадеждно кафява, в нея се отразява небето. Това е хубав символ. Показва, че има път за душите нагоре. Но е възможно някой да последва и обратната логика. Макар и за секунди, във водата небето изглежда веществено. Щях да напиша плътско, но точно тук плътта не тържествува. Светът обича такива миражи и им се наслаждава. Продължете да четете Незабележимият протест →

Чакай, не си довършихме разговора… Да, знам, това е проблемът на тихото говорене. Първо не те слушат, защото понякога страхът блокира сетивата. После пък крясъците заглушават всичко. И смелостта… Загубата на памет превръща страха и смелостта в две страни на една монета. Не ме питай кой я хвърля. Още не сме стигнали до това място… Всеки хубав разговор има фабула… Но нашата доби някаква сюрреалистична посока… Продължете да четете До приятел →

Когато светът примижи от щастие
и започне с пръсти да брои успехите,
бягам бързо и се крия в Тебе,
притискам се като дете. Безмълвствам.
А той мръснишки през лакът се озърта,
опитва се да ме намери, за да ме заплюе…

Детството съдържа безброй предобрази,
който не е пораснал, ще яде бонбони…

Възнесение Господне

Преди време една жена ми каза: „Е, какво толкова се радваме на Възнесението? В крайна сметка в него има нещо тъжно – празникът на Възкресението свършва и Христос си тръгва от нас.“ „Как ще си тръгва? – отговарям й. Как може да си тръгва Този, Който е казал: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“ (Мат. 28:20)? Христос не си отива! Той завършва делото на нашето спасение, окончателно побеждава смъртта чрез Възнесението при Своя Небесен Отец. Въздига човешкото естество и завинаги го съединява с Бога. Отива да ни приготви бъдещите ни небесни домове, по думите Му: „В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз.“ (Иоан 14:2-3). Продължете да четете Истинският дом →

Св. изповедник Иоан Руски – 27 май

Чувал съм някои да смятат, че светостта е едва ли не приоритет само за хората, които са облечени в расо. Какво да прави един монах, освен да се изкачва стъпало по стъпало по Лествицата на св. Иоан?! Какво да прави един свещеник, който и без това по цял ден си е в енорийската църква, освен да се упражнява в благочестие и постепенно да се освещава. Обаче друга работа са хората, които живеят в ежедневието на света. Те казват: „Имаме проблеми, работа, делникът те грабва и ветровете те отвяват ту в една посока, ту в друга. Кога да остане време за Христос? Жегата на деня задушава всеки опит за духовен растеж!“ Продължете да четете Надежда отвъд безнадеждността →

Прииска ми се да напиша текст за радостта и за тъгата. Гледам ги как се разхождат по цял ден навън, хванати ръка за ръка. Смеят се и се страхуват едновременно. А вечер дори дръзват да висят по пейките и да пият бира. Ту слагат, ту махат маските си и затова не съм сигурен дали успяват да огледат лицата си в пълнота. Точно както бяхме ние, преди да дойде кризата… Радостта и тъгата ни позволяват да живеем на границата, която ги разделя. А какво има отвъд, не знаем. И засега май не ни интересува… Продължете да четете За учудване на света →