Кое прави така, че един човек в днешно време да се чувства успешен? Издигане в кариерата? Пари? Още пари? Пари, бе! Да командваш и да не те командват? Скъпотия из къщи (османски лукс)? Парцалки? (Хубави дрехи, как парцалки?) Коли? Поне една ниска, поне една вископроходима? Цуни-гуни? И още едно тайно цуни-гуни? Какво повече? Какво друго? Това са сънищата на невярващия българин, нали? Продължете да четете Страната на опустелите бащи… →

“…Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? …Или се срамуваш от своя род и език пред учените и търговците и славните на земята, защото българите са прости и няма от тях много търговци и грамотни, и вещи, и знаменити на земята в днешно време, но повечето от тях са прости орачи, копачи, овчари и прости занаятчии? Аз ще ти отговоря накратко за това. От Адама до Давида и праведния Йоаким, Йосиф Обручник (на света Богородица), колкото праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред Бога, никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек, както сегашните хитреци, които ти имаш на почит и им се чудиш и се влачиш по техния език и обичай. Но всички тия праведни праотци са били земеделци и овчари и били богати с добитък и земни плодове, и били прости и незлобливи на земята. И самият Христос слезе и заживя в дома на простия и бедния Йосиф. Виж как Бог обича повече простите и незлобливи орачи и овчари и най-първо тях е възлюбил и прославил на земята, а ти се срамуваш, защото българите са прости и неизкусни, и овчари, и орачи, оставяш своя род и език, хвалиш чуждия език и се влачиш по техния обичай.” Продължете да четете От собствените ни ръце →

Имах щастието да се запозная с Христо Далчев (син на Атанас Далчев) и с неговата съпруга. Беше мило. Поговорихме си малко за книги. И накрая ми подариха сборник на поета. Едва изчаках да остана сам в канцеларията на храма, за да се “срещна” с майстора на думите. И да “чуя” какво ще ми каже. Попаднах на една съвсем актуална история:

“Бяхме скитали по пладнешкия пек из голата поляна два-три часа, без да турим капка вода в уста, когато открихме изворчето. То бликаше в една падинка, цялата зелена наоколо, под сянката на две дръвчета. Там заварихме коленичил един старец. Когато се напихме и си наляхме манерките, седнахме до него и ние. Тази сянка, тази зеленина и това изворче, което ромонеше сред нея, ни държаха като омагьосани. Не ни се тръгваше. Старецът, изглежда, отгатна това: 

– Нали е хубаво това място?… Толкова е хубаво, че и на оня свят ще си спомня човек за него.” Продължете да четете И на оня свят →

Има няколко въпроса, които ме измъчват. Какво би станало, ако една сутрин София осъмне осеяна с билбордове, на които, например, руският президент Владимир Путин седи на трон, стъпил върху картата на България, а отгоре има надпис: “Държава за продан. Изгодна сделка”? Мога да предположа какъв вой би се надал. За половин час ще се спретнат протести. Ще се веят знамена. Ще се търсят виновни. Медиите ще пищят на умряло. Богослови ще си късат дрехите и ще пишат сърцераздирателни трактати, заклеймяващи небогоугодното дело. Политици ще се разтичат като мишки по телевизиите. Всички във фейсбук ще си сложат възмутени колажи вместо профилна снимка. Няма да са малко и клириците, които ще изпаднат в свещен гняв. А общинарите ще си скубят косите, търсейки кой е допуснал тези реклами в столицата. Сигурно пропускам някой активист, но общо взето картинката ви е ясна.  Продължете да четете С любезното съдействие на нашето равнодушие… →

Преди време, в началото на Великия пост, писах няколко проповеди за утихването. Например това: “Човек трябва да има периоди, в които поне да опита да затръшне вратата в лицето на речите и мислите на агресивното самолюбие. Защото те са преоблечени крадци, които не изнасят нищо от дома на душата, а внасят в него прашни кашони с погибелна празнота и непокаяние… Постът е именно такъв период. Време човек да утихне.”  Продължете да четете Буквите на утихването →

Много често потокът от информация прилича на гардероб, в който умовете ни ровят, за да облекат ежедневните си дрехи… Странно нещо са гардеробите… В тях се крият всякакви страхотии. Особено пък, ако е тъмно… 

Не, не става дума просто за новините, в които се говори за смърт, за война, за кръв… Или за властниците и техните хитри въртележки. Да, всичко това е ужасно, но има и по-лошо! Трагедиите намират мислите вече облечени в “правилни” предварителности!  Продължете да четете Гардеробът →

Нали фейсбук има памет… Тоест, не е като нас, знае, че е имало вчера, години преди, че нищо не е започнало сега… Има спомени! Вие имате ли спомени? Е, да… и аз имам. Влязох в тях (!) и видях какво съм си пускал пред 2 години. Войната тъкмо е била започнала. И аз съм споделил акатист към страдащата под Кръста Пресвета Богородица, към иконата й, наричана Седмострелна или Смекчаване на злите сърца! И над него съм написал: “Четете! Ако може – всеки ден! Кога, ако не сега? Някой не може да пости, защото здравето и силите не му позволяват? Добре! Но всеки може да се моли! Ако не прав – седнал! Ако не седнал – легнал! Само се молете, а не гледайте забавни глупости по телевизията! Сега не бива дори да се поглежда към ергени с лигавите им хареми и готвачи, шегуващи се с преизподнята! Защото е Велик пост! Срамно е пред Разпнатия Господ, пред стоящата до Кръста Му Майка, срамно е пред невинната кръв, която се лее на един хвърлей място оттук! Молете се!” Продължете да четете Клоун с църковна принадлежност →

Блудният син придобил усещането, че светът започва от него. Ето ви началото на повечето трагедии в живота. Видях го десетки пъти. Детето казва на баща си: “Татко, какво е това? Татко, дай ми онова!” Минава време и вика: “Мани го тоя дъртия, нищо не разбира вече.” И в Църквата е същото. Дойдат смирени момчета: “Отче, благослови!” Повъртят се малко, сгъсти им се брадата и се самоназначават за консултанти по всички въпроси… Свещеното Предание се рестартира чрез тях… Продължете да четете Рожковете се поднасят студени →

Вероятно се сещате, че съм се сблъсквал с всякакви суеверия. Едно от тях е свързано с траура. Когато близките изпратят починалия, закриват огледалата с плат, обикновено черен, но и какъвто им е под ръка. Разбира се, в това има и здрави основания. Но смъртта е вербувала свои пиари, които и след като си е отишла, продължават да поддържат усещането за присъствието й. Нещо повече, нашите нелепи медийни манипулатори могат само да завиждат на непоколебимия начин, по който неоезическата вяра се внушава на обърканите от скръб хора. Така се е породило разбирането, че огледалото е нещо характерно за двата свята. И (обикаляйки насам-натам из къщата) мъртвите могат да се огледат и така да объркат посоката. Сами разбирате каква беля би станала. По тази причина – никави огледала в къщата…  Продължете да четете Суеогледало →