Представяне на книгата на отец Владимир Дойчев на Фестивала „Премъдрост Божия“ в София на 30.10.2023 г.

Източник на видеото: Епархийски глас тв

Колаж на корицата: Соня Анкова

Понякога се питам защо не разбираме очевидното… 

Въпреки многото гримове, пластични операции, упражнения за слаби талии, елегантни дрехи, скъпи украшения и всякакви фасони, никой не може да бъде така красив, както онзи, който е придобил Божията благодат.  Продължете да четете Парчета небе →

Един гъдулар свири под ноемврийския леден дъжд. Пуснете му два лева в мократа кутия. И изчакайте музиката да се плъзне по чадъра ви и да се стече в сърцето ви една позабравена история в неравноделен такт… Продължете да четете Сега свири! →

Хубаво казва Радичков, че хората си личат по огъня. Добрите оставят след себе си огнища, а лошите пожари. Тъжното е, че живеем във време, в което или пожарите са на мода, или не можем да ги различим от огнищата… И се греем на това, което ще ни изпепели…  Продължете да четете Огнище? Или пожар? →

Като цяло гледам с умерено равнодушие на пропагандната запъхтяност преди избори. Не съм дете, разбирам, че тя е неминуема. И трябва да се претърпи цялата й временна натрапчивост. И не бих й обръщал внимание, ако случайно не бях попаднал на нещо, което ме възмути. Из интернет обикаля някакъв монолог, наречен “Българско селфи”. То представя българина като мисловна гротеска. А с това не мога да се съглася никога. Продължете да четете Ако не сте плакали… →

Ние всички се стремим към вечността… Но не в този момент, по-късно. Времето сега е такова… Изискващо… Трябва да се съобразиш… Няма как, времето е сирена! А кой помни къде са въжетата на духовните копнежи и здравата мачта на завети от минали поколения?

Ние всички сме склонни на саможертва… Но не точно за това, не в този заплетен контекст. Трябва да се оцелява! Първо да се оцелява. А някога, по-нататък ще блеснем с ярки дела. И ще живеем, ще живеем…  Продължете да четете И ще живеем… →

В началото исках да напиша само едно изречение. НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПРЕВАРВА НА ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА! Напоследък съм толкова уморен, че нямам желание да пиша дълги текстове. Но пък и да се мълчи не бива.  Продължете да четете Дали е така… →

Имам чувството, че метрото в София е направено, за да служи като уред за измерване скоростта, с която градът погива. Всеки ден гледам пълни вагони с разплули се на седалките млади мъже и стоящи прави жени и възрастни хора. Малцина си дават сметка, че това е картина, унижаваща общото ни достойнство. Свикнали сме с всичко… Продължете да четете Иначе сме вярващи… →

Представете си държавник, който има всичката възможна власт… Дори без избори… Без нужда от кампании, от пиари… Власт, власт, власт… Колко копнеж има в тази дума, дори в самото й произнасяне! Колко примамлива суетна сладост! Какви дрехи! Какви главозамайващи питиета… Навсякъде около теб ниски салтанати! Пари, злато… И хилядите неща, които произтичат от тях… Възможности!  Продължете да четете Някога българите… →

“Блажиш ли, блажиш ли, дедо попе?”

Задавали са ми този въпрос от прочутата реклама на шунка десетки пъти… Задавали са ми го млади и стари, спортно и елегантно облечени, с усмивка на уста или със свирепо свити устни… Задавали са ми го в автобуси, трамваи, тролеи, в метрото, в подлези, по улиците… Веднъж една кола намали рязко, докато се движеше по булевард България, за да може шофьорът да ми подвикне през отворения прозорец: “Ей, Нафарфорий, блажиш ли, да ти…” Какво нещо е животът?! Измислиш си някоя глупост, за да направиш смешен клип или скеч… Той мине и замине, но думите остават в главите на хората, за да ги стимулират към грях! Продължете да четете Блажно… Важно… →