Моят приятел – старият гробищен аристократ Ушакис, днес беше много въодушевен. Още отдалеч започна да вика:
– Ела, ела! Имам да ти разкажа нещо…
Приближих:
– Е, кажи какво…
– Решил съм да пресека оградата. Да дойда във вашия свят, да направя кариера и да бъда щастлив.
– Сериозно? – иронизирах го.
Но той беше така екзалтиран, че не ми обърна внимание, а продължи: Продължете да четете Недопрегръдки
Успение на св. Константин-Кирил Философ – 14 февруари
Има една тъжна история, която често се случва в живота. Представете си как човек очаква раждането на свое дете. Представете си как сърцето му е изпълнено с надежди и вълнения. Представете си как се моли Бог да го удостои да бъде добър родител и мислено обещава да даде най-доброто от себе си. Представете си какви чувства бушуват в сърцето му, когато това дете най-после се появи на бял свят, когато поеме първа глътка въздух, когато изплаче. Може ли да се опише усещането от първия му поглед към теб. Представете си… Идват първата усмивка, първата думичка „мамо“ или „тате“, първите стъпки, безсънните нощи, когато детето е болно, първият учебен ден, първата шестица и първата двойка… Продължете да четете Непослушните деца
Сретение Господне – 2 февруари
Безспорно, от всички социални групи у нас най-трудно живеят възрастните хора. Много тежко е да си възрастен в днешно време в България. Не е като в Америка или Западна Европа. Казват, че когато в Америка хората остареят си купуват къщи във Флорида и изкарват старините си като все едно на Черно море, само че на океана. Пък в Западна Европа, понеже имат пари и пенсиите им са големи, ходят по екскурзии, обикалят по музеи, гледат разни старинни паметници и се наслаждават на собствената си старост. У нас не е така. Един достоен живот понякога може да бъде увенчан с една голяма безнадеждност. Продължете да четете За срещата с Живота
Европейците имат наследствени навици, те са се научили да бъдат възпитани. Така от възпитание те хвърлят хартийката си в кошчето за боклук. Ние обаче не сме имали такова възпитание. Имали сме страх Божи, от който сега в нас не е останало нищо. Затова създаваме закони за абортите, за развода, за облагането на блуда с данък и т. н.
***
Когато човек наруши една заповед от Евангелието, той сам е отговорен. Когато обаче нещо, което е в противоречие с Евангелието става закон (в държавата), тогава Божият гняв пада върху целия народ, за да се вразуми. Продължете да четете А ние не правим нищо…
Желаеш ли истински живот? Поучавай се в смиреномъдрие, защото без него истинският живот е невъзможен.
***
Гордостта е подобна на твърде високо, но прогнило дърво, клоните на което са чупливи; ако някой се покатери по него, лесно ще се сгромоляса от високото.
***
Мрежите на врага са намазани с мед; който се увлече от сладината на меда, той се омотава в мрежите и след това се изпълня с горчилки. Възлюби смирението и никога няма да паднеш в дяволската мрежа; защото литвайки нагоре, поддържан от здравите му и силни криле, винаги ще бъдеш по-високо от вражеските мрежи. Продължете да четете От съкровищницата на св. Ефрем Сирин
Моят приятел, старият гробищен аристократ Ушакис, ме посрещна още отдалеч с любимия си въпрос:
– Е, как сте там, отвъд оградата?
Разказах му накратко какво се случва. Описах му как точно в оградите е работата. Готвим се да събаряме стари заграждения, да засипваме могили с пръст и върху тях да строим пътища. А после да крачим върху костите на предците си, хванати за ръка. И целите намазани с олио, за да се изплъзнем (при първа възможност) лесно един от друг, понеже изобщо не се понасяме, но обстоятелствата го налагат. Накрая събрах останалите си сили и го попитах: Продължете да четете Само на живи
Свети Йоан Колибар – 15 януари
Като дете св. Порфирий Кавсокаливит едва четял. Сричайки успял да прочете житието на св. Йоан Колибар. И си казал: „Ето колко светецът се е подвизавал от любов към Бога. Защо и аз да не опитам да съм като него.“ И още 12-годишен отишъл на Света гора… Св. Порфирий имал велика духовна решимост. Преди ми се е струвало, че именно тя ни липсва. Че ние сме болни от компромиси. Но сега си мисля, че това е незавършено описание. Имаме решимост. Просто тя не е духовна. А светците ни изглеждат като персонажи от миналото… От приказките… Желаем да подражаваме на героите на днешния ден. Когато някое момче навърши 12 години, пожелаваме му да е “успешен”. Внушаваме му да желае да е “успешен”. Не като някой, който живее в колиба, радва се на молитвата и чрез нея става близък на Бога! А като някой, който има палат с десетки стаи и тоалетни. Използвайки ги успешно може да се надсмива над съвестта си. Продължете да четете Неокрадимото
Изпращам последните слънчеви лъчи на годината на гробищата… Ще кажете: „Не е ли тъжно?“ Човек не бива да роптае, когато е със свои, особено в последния им път…
Бях тук и на Никулден. В една голяма опашка от смърт. Виждали ли сте опашка от смърт? Ковчези върху колички, чакащи своя ред. Закъсняващи по график… Студен вятър от мъка, яд, гняв, отчаяние и… вяра… И едно от най-страшните неща, които съм виждал… Щрих от картината… Изхвърлени до стената изпочупени инструменти за копаене. Ръждясали кирки и лопати, заменени с нови… Валеше… Добре че валеше… Така не се вижда какво мокри лицето ти. Продължете да четете Ненамерената Нова година
Ако има нещо, което крещящо да противоречи на празничния дух на Рождество Христово, това е преялото чувство на самодоволство. С блажните му устни, с цялата му любезност, с позитивните му усмивки, с клишираните му пожелания, с добре осветената му благотворителност, с бъдещето, което обещава (и което, разбира се, никога няма да настъпи). Чудя се дали началниците на медиите не се наговарят предварително някъде, за да ни отнемат истинската радост и да ни пробутат неин „заместващ продукт“ – мазно ухилена депресия с отложено действие… Едно време на тези, които сега определят информационните политики, им викаха „нашепници“, но думата остаря с възможността да усилиш „волумето“. Продължете да четете “Дзън християнство”
Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Още отдалеч той ми викна:
– Откога чакам да се видим, многоуважаеми отец Владимир Дойчев… – направи секундна пауза и добави с театрално умиление. – За мен просто Владо…
Разбира се, кипнах:
– Още не си ме поздравил и вече почваш с глупавите си хуморески…
Взе да мрънка, примигвайки: Продължете да четете Криминале
