Архив на категория: Без категория

Без категория

Отвъд бакърената забрава

Тъжният парцел. Не че това е официалното му име. Има си номер. Просто аз така съм го кръстила. Тук погребват ненужните… Непознатите… Непотърсените… Неодообичаните… Ненамерените… Неожалените… Изгубените… Убитите… На някои гробове има имена. На други пише само лице от мъжки или женски пол… Или бебе… Или само година… Или само номер…

Тук никой не се спира. Милостта е малко в този свят, даже за своите, за нужните, камо ли пък да стигне до тъжния парцел… След като си отидат гробарите, служебно погребали неизвестния или неизвестната, никой повече не идва. Автомобилите минават по съседната алея. Не се произнасят речи. Никой не плаче.  Продължете да четете Отвъд бакърената забрава →

Без категория

Мила Бангаранго…

“Добре сме си ние с турците, гледайте си кефа”. Така Алеко Константинов иронизира тогавашната журналистика. Не е прав! Ние не сме добре само с турците. Ние сме добре с всяко робство! С всеки поробител!

Такива ни иска врагът. Не просто роби, а настоятелни в прислужването. Енергични роби! Роби до последно. Независимо на кого…  Продължете да четете Мила Бангаранго… →

Без категория, Отец Владимир Дойчев

Ще намери ли вяра?

Минути преди края… Стоях с един от опечалените пред прясно изкопания гроб. Чакахме да свалят ковчега от катафалката. На няколко метра от нас доволно махаше с опашка куче. Малко кафяво и много сладко. От тези, които, ако имаше как, би си взел вкъщи. Не ни обръщаше никакво внимание, защото ръфаше огромен кървав кокал. Някой подхвърли: “Не искам да знам чия кост гризе…” Избутах опечаления и застанах между него и гледката, докато пръстите му до кръв се впиваха в дървения кръст, който държеше… Истината е, че ми идеше да вия като гладно куче. Но не беше удобно. А и истинското куче не беше гладно… Продължете да четете Ще намери ли вяра? →

Без категория

Вдемоняване по български

Понякога имам чувството, че в България никога не идва Нова година. Че сме духовно превзети! А по това време се появяват враговете, за да се похвалят с плячката си… Под звуците на зурни и кълчещи се в кючек народни носии.

Това сме ние – Велика България! Най-старата държава, която е запазила името си. Нямаме пленено знаме и т.н. Дали сме вяра и писменост на много народи. Гордеете ли се? Патриоти ли сте? Кои сме ние? Изпратихме старата година с агресивна чалга по всички телевизионни канали. А посрещнахме Новата с дяволи. Продължете да четете Вдемоняване по български →

Без категория, Отец Владимир Дойчев

Равнис! Свободно! Гледайте си кефа!

Свободата… Цял ден всички повтарят тази дума. Наясно сме какво означава робство. Но какво е свобода?

Свобода е да не ядеш боб и шкембе чорба. Стига с тая балканска простотия, ухаеща на чесън. Да консумираме изисканите ястия на културния Запад… Не… Оттам идва модата да се храним с брашнени червеи. Убеждават ме, че е правилно. Че е демократично. Че е жизнеутвърждаващо. Ама е гнусно, бе… И през 16-ти век е било гнусно. Не! Това не е свободата!  Продължете да четете Равнис! Свободно! Гледайте си кефа! →

Без категория, Отец Владимир Дойчев

Какво друго, освен смърт?

Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис.

– Христос Воскресе! – поздравих радостно. 

– Воистину Воскресе! – отговори ми също с приповдигнат тон.

– Е, как си? Празнуваш ли? – попитах го.

– О, да! И още как! Изслушах и Възкресното богослужение. То ме вдъхнови да поискам да направя нещо добро… Нещо наистина добро… Продължете да четете Какво друго, освен смърт? →

Без категория

А ние не правим нищо…

Европейците имат наследствени навици, те са се научили да бъдат възпитани. Така от възпитание те хвърлят хартийката си в кошчето за боклук. Ние обаче не сме имали такова възпитание. Имали сме страх Божи, от който сега в нас не е останало нищо. Затова създаваме закони за абортите, за развода, за облагането на блуда с данък и т. н.

***

Когато човек наруши една заповед от Евангелието, той сам е отговорен. Когато обаче нещо, което е в противоречие с Евангелието става закон (в държавата), тогава Божият гняв пада върху целия народ, за да се вразуми. Продължете да четете А ние не правим нищо… →

Без категория

От съкровищницата на св. Ефрем Сирин

Желаеш ли истински живот? Поучавай се в смиреномъдрие, защото без него истинският живот е невъзможен.

***

Гордостта е подобна на твърде високо, но прогнило дърво, клоните на което са чупливи; ако някой се покатери по него, лесно ще се сгромоляса от високото. 

***

Мрежите на врага са намазани с мед; който се увлече от сладината на меда, той се омотава в мрежите и след това се изпълня с горчилки. Възлюби смирението и никога няма да паднеш в дяволската мрежа; защото литвайки нагоре, поддържан от здравите му и силни криле, винаги ще бъдеш по-високо от вражеските мрежи. Продължете да четете От съкровищницата на св. Ефрем Сирин →

Без категория

Вопъл изпод лавата

Излязоха първите „резултати“ от масовото тестване на деца от първи до четвърти клас в училищата – някогашните светилища на знанието и културата. И всички ги прочетохме. Всичко на всичко, пет здрави деца – от няколкостотин хиляди! – дадоха „положителен“. И людете сякаш си отдъхнаха. Дори тези, които следваше да разберат, че тези резултати бележат най-големия позор в историята на нашето образование. Защо ли? Защото всички деца бяха изтеглени от светилищата на знанието и културата поради… пандемия. Процентът „пандемични“ деца показа цената на тая дума отлично. И най-естествената реакция на правителството и обществоно ни щеше да бъде ако не да си посипем главите с пепел заради извършеното кощунство, то поне да се засрамим дълбоко. Защо ли? Една дума – защото това са деца! Срам и позор пред тези мънички обещания за бъдеща България! Защото те бяха нарочени за заразители. И – о, аз съм уверен в това! – някои …вници тайничко са се надявали „истината да блесне“, т.е. да видят всички „неверници“ колко заразни са децата и да треперят, че тия мънички обещания за бъдеща България са всъщност… безсимптоматични убийци на нацията (не преувеличавам, вчера трябваше да отговоря и на такъв коментар!).
 
Не знам вие как се чувствувате, но аз се чувствувам заплют – като българин, като родител, като образован човек! Аз вече виждам избухналия вулкан, от чиято паст се лее, вълна подир вълна, не лава обикновено, а лава от лъжи. Толкова много лава аз не съм виждал през живота си! Но най-потресаващото за мене са ония човеци, които въпреки, че също я виждат, вече я сочат и клатят възбудено глава: „Това е новата вода, свиквайте! Старата вода, простичкото хаш-две-О, изтече и няма да се върне!“
 
И „шоуто“ ще продължи да доказва колко опасни са децата и как, „в името на живота на народа“ – този същия, лъгания от запад до изток и от север до юг мой народ! – децата трябва да ходят на училище с тестове, тестове, тестове… Защото светилища не трябва да има! Защото с лавата трябва да се направи компромис, иначе чистата вода на миналото ще ни умори от жажда!
 
Но изпод лавата все още излизат нищожни мехурчета човешки вопли. Те трябва да станат повече и повече, повече и повече – преди лавата да изстине и окончателно да се втвърди върху лицата ни!
 
13 ноември 2021 г., св. Иоан Златоуст
Без категория, Преводи

„И нека се молят“

История и акатист на иконата „Държавна“

Иконата на Божията Майка, наричана “Държавна”, била явена на православния руски народ на 2/15 март 1917 г. – в деня на отречението от престола на светия император Николай II, когато властта постепенно започнала да преминава в ръцете на безбожниците. Това се случило в село Коломенское, близо до Москва. Евдокия Адрианова, жителка на съседно село, три пъти сънувала, че има забравен образ на Пресвета Богородица, чрез който от този момент ще бъде явено покровителството на Небесната Царица. Евдокия ясно чула думите: “В село Коломенское има голяма черна икона, трябва да бъде извадена, очистена и нека се молят!” Продължете да четете „И нека се молят“ →