Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис.
– Христос Воскресе! – поздравих радостно.
– Воистину Воскресе! – отговори ми също с приповдигнат тон.
– Е, как си? Празнуваш ли? – попитах го.
– О, да! И още как! Изслушах и Възкресното богослужение. То ме вдъхнови да поискам да направя нещо добро… Нещо наистина добро… Продължете да четете Какво друго, освен смърт?
Европейците имат наследствени навици, те са се научили да бъдат възпитани. Така от възпитание те хвърлят хартийката си в кошчето за боклук. Ние обаче не сме имали такова възпитание. Имали сме страх Божи, от който сега в нас не е останало нищо. Затова създаваме закони за абортите, за развода, за облагането на блуда с данък и т. н.
***
Когато човек наруши една заповед от Евангелието, той сам е отговорен. Когато обаче нещо, което е в противоречие с Евангелието става закон (в държавата), тогава Божият гняв пада върху целия народ, за да се вразуми. Продължете да четете А ние не правим нищо…
Желаеш ли истински живот? Поучавай се в смиреномъдрие, защото без него истинският живот е невъзможен.
***
Гордостта е подобна на твърде високо, но прогнило дърво, клоните на което са чупливи; ако някой се покатери по него, лесно ще се сгромоляса от високото.
***
Мрежите на врага са намазани с мед; който се увлече от сладината на меда, той се омотава в мрежите и след това се изпълня с горчилки. Възлюби смирението и никога няма да паднеш в дяволската мрежа; защото литвайки нагоре, поддържан от здравите му и силни криле, винаги ще бъдеш по-високо от вражеските мрежи. Продължете да четете От съкровищницата на св. Ефрем Сирин
История и акатист на иконата „Държавна“
Иконата на Божията Майка, наричана “Държавна”, била явена на православния руски народ на 2/15 март 1917 г. – в деня на отречението от престола на светия император Николай II, когато властта постепенно започнала да преминава в ръцете на безбожниците. Това се случило в село Коломенское, близо до Москва. Евдокия Адрианова, жителка на съседно село, три пъти сънувала, че има забравен образ на Пресвета Богородица, чрез който от този момент ще бъде явено покровителството на Небесната Царица. Евдокия ясно чула думите: “В село Коломенское има голяма черна икона, трябва да бъде извадена, очистена и нека се молят!” Продължете да четете „И нека се молят“
Ще ви призная нещо – мисълта за Евангелската Витания и за дома на Лазар, Марта и Мария винаги ме е умилявала. Тук идвал Този, Който нямал де глава да подслони. Тук идвал Преследваният от фарисейската злоба и лицемерие, постоянно Притисканият от народните скърби и болести, юдейските капризи и неверие, идвал Самият Господ… Идвал при близки, при които да намери отрада, топлина и приятелство. Тук Марта се улисвала в шетня, за да се чувства Скъпият Гост добре. Мария седяла в краката Му, за да слуша пресладките Му спасителни думи. Лазар показвал обичта си. Не е чудно, че именно него Спасителят избрал, за да извърши най-великото си чудо – възкресяването след четиридневна смърт. И отново тук Христос идва на вечеря в последните спокойни часове преди страшните Гетсимански и Голготски събития. Възкресеният Лазар е до Него. Отново Марта се грижи да Му е уютно, а Мария помазва нозете Му с чисто нардово миро и ги отрива с косата си… Продължете да четете Нашата Витания
Проповед на Неофит – митрополит на Морфу, произнесена на 3 август 2020 г. след Литургия и панихида за о. Сава Ахилеос
Живеем в апокалиптични, пределни времена, в апокалиптична атмосфера, която само този, който има проблеми с духовното обоняние, няма да усети. Божии човеци десетилетия наред ни подготвяха, че ще дойдат трудни дни, че епохата на приятните приказки ще свърши в даден момент. Покварата на човешките нрави ще стигне до своя предел. Св. ап. Павел ни казва и личбата, по която ще узнаем това. Той пише към Римляни в първа глава, че когато мъжете станат жени и жените станат мъже, тогава е началото на края. Кой го слуша това? Кой го вярва? Доскоро, когато го казвахме, ни се подиграваха. Кипърецът вярваше в сигурността на парите, на здравето си, на телесното псевдоздраве, без осветена или поне освещаваща се душа. Но без освещаваща се душа тялото е един подвижен труп. Да не влагаме много в телесното здраве, с множество предпазни мерки и да не забравяме, че тялото е живо, защото човекът има душа. Знаете много добре Кой влага и Кой взема душата, когато иска. Не когато иска владиката Неофит или вие, а когато иска Този, Който като Бог има власт над мъртвите и живите. Продължете да четете Време за изпити
“Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, – и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.” (Пс. 138:7-10)
Не успява вниманието ни да се спре на случващото се в една страна и скоро бива привлечено към по-страшни събития, неочаквано избухнали на друго място. Не успяваме да вникнем в тях и още по-нови събития отвеждат взора ни на трето място, заставяйки ни да забравим предишните, въпреки че те не са престанали. Продължете да четете Свети Иоан (Максимович): Нищо не е страшно за уповаващия се на Бога!
(чете се при епидемии)
Свещеникът: Благословен е нашият Бог всякога, сега и винаги и во веки веков.
Певците: Амин.
Псалом 142.
Господи! Чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите. Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, – и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми. Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце. Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя. Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб. Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми, Господи, пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си. Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам. Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят Благ Дух да ме води в земята на правдата. Заради Твоето Име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб. Продължете да четете Молебен канон към Свети свещеномъченик Харалампий, епископ Магнезийски
Имам един добър приятел – протойерей Николай. Ето, само си помислих за него и ми стана хубаво на душата. Въпреки че не сме се виждали много години, всеки ден се моля за него като за близък, а отдавнашната ни среща помня и до днес.
Беше късна есен. Животът ми вървеше на зле, бях зарязал университета, изоставил момичето си, нямах работа, не знаех какво да правя. Отбих се в близкия храм, просто защото вече нямаше къде да отида. С отец Николай се запознахме на изповед. Приближих се до попадналия пред очите ми духовник и му разказах за безпътицата си. Продължете да четете Магарето, на което пристига Христос
Преподобният Паисий Светогорец разказва: “…Веднъж дойдоха при мен двама католици… Единият ми казва:
– Хайде да кажем заедно “Отче наш”.
– За да го кажем заедно, трябва да имаме съгласие относно догматите. Обаче между вас и нас има голяма пропаст.
След това ми казва:
– Да не би само православните да са близо до Бога? Нима само те ще се спасят? Бог е близо до всички хора.
– Да, обаче ти можеш ли да ми кажеш колко хора са близо до Бога? Имаме разлики с вас. Макар и по природа да сме деца на единия Бог, някои от тях живеят в дома, а други обикалят отвън. Продължете да четете Злато и бакър
