“Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се
Отворена връзка… “Ние живеем в отворена връзка. Така сме се разбрали!” Чували сте го,
Не помня началото. А и няма значение. Филм за втората световна война. Не беше
Мили мои малки слепи кученца, мили мои Бах, Бетовен, Дико Илиев, Достоевски, Вонегът, Репин,
Ревнив бог, горящо небе, роден в пламъци, шест стъпки висок… Дете, кой е твоят
Първи учебен ден. Гледах как децата влизат в школото под звуците на малка камбанка.
Искам да ви споделя нещо, което считам за важно. И на което (сякаш) не
Някой би казал, че житието на св. Илия е просто една история от миналото.
Плътското мислене винаги е ненавиждало Христос. Не само заради това, че Той е Истината,
Този текст е за нехайството. Започвам така, защото истинското му начало вече е изказано
Знаеш ли за какво служи бракът? Ще кажеш: за радост и за да имаш
Откъде да предположа, че ще ти го пратят? Вероятно е трябвало да се сетя,
Много ме измъчва въпросът за свободата? Някак абстрактно звучи тая дума. Стана ясно, че всички (без изключения) разбират от това какво е и какво не е училището. Затова сядайте и пишете есе на тема: „Свободата е…“ Извадете един двоен лист и започвайте! Ще напиша и аз, а после ще сравняваме…
Живеем в свободна страна, нали? Сред свободни хора, нали? Значи…
Свободата е такоа, бате! Не ли? Continue reading
“…Мисля, че най-големият проблем в наши дни – това е самотата. Сега почти всички хора са самотни, не могат да останат в тишина за по-дълго време, не могат да бъдат и сами, защото са празни отвътре и уплашени. Младите вземат наркотици и алкохол, за да не мислят, да се отпуснат, да се скрият от проблемите. Те си слагат в ушите слушалки, в които гърми музика, „бягат” в компютърни игри, филми, видеоклипове и други подобни. Те имат „интимни отношения”, а не любов. Те имат пари, различни играчки-развлечения, те са работохолици – всичко това, за да не останат насаме със себе си. Самотата е най-огромната язва на съвременното общество. И всичко това, защото хората са далеч от Бога, нямат връзка с Него, нямат връзка помежду си и съответно не знаят какво да правят.” Continue reading
Нашият свят е хубав. Дай му да се разпише на фланелката ти. Близо до сърцето. Там, където носиш собствения си образ. Разбирам, суетно е да намърдаш лика си върху дреха, но кой в днешно време не е суетен?
Нашият свят е приказка. Послушай я. Дават я по телевизията.
Пада тиха вечер. Но някой закъснял майстор все още реже дърво. Гради бъдещето. В далечината лаят кучета, познали враговете си. Нещо невидимо за очите пълзи из прахта. От друга посока невинен детски плач полека заглъхва. И друг. И трети. И хиляден. Коя ли люлка ги утешава? И кой я изпраща от небето? Continue reading
В училището ни до 3 клас имаше столова и понякога готвеха толкова вкусно, че се нареждах за „допълнително“ по три пъти. Движех се постоянно и нямаше изгледи да се превърна в шишко. Наднормените кила дойдоха десетки години по-късно. Continue reading
„…Пък може да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана – има. Може да има и бяла лястовичка. Пък и трябва да има…“
Помните ли кой говори така? Ако не, този текст е за вас. Ако пък се сещате – също.
Не съм арменски поп. Православен съм. Но хората идват, оплакват се… И аз слушам, моля се, опитвам да утеша… Continue reading
Национален празник… Този израз ми се вижда малко двусмислен. Има хора, които не бива да бъдат принуждавани да празнуват 3 март. Той е просто против разбиранията им. Против светогледа им…
Ще празнуват само благодарните, защото разбират на какво трябва да се зарадват. Първо щях да напиша – само свободните. И това също е вярно. Този, за когото свободата не е ценност, няма какво да отбележи. За него слънцето изгрява и залязва с празни празници, в които има много ентусиазъм, но няма покой. Има екстаз, но няма радост. Празниците му са като един безкраен път без почивки за размисъл… И без смислена цел. Но после осъзнах, че всички сме роби на греха. Че външната свобода е само възможност, която почти никога не употребяваме. Continue reading
Много хора ми честитиха днешния празник. Благодаря, братя и сестри! Честит да е и на вас! Прииска ми се да напиша нещо хубаво за отговор, но… Трудно ми е…
Казах си: ще изчакам, нека мине малко време! Може пък да ми хрумне нещо… Порових се из интернет, видях интервюта, изявления на разни обичайни хора в сайтовете на медиите… Не се просълзих, думите падаха на земята преди да ги уловя и се чупеха, защото отвътре бяха празни. Не успях да хвана нито една. След тях останаха само остри парчета стъклена обвивка (на които можеш да се порежеш) и усещането, че ще се дотътри чистачка и ще ги смете под някой скъп управленски килим. Continue reading
Днес беше Задушница. Ден за душите! Ден за омраза! За омраза в душите! Какво друго имаме? Криза е! Нали помните как св. Николай Велимирович обяснява, че криза всъщност означава съд.
Утрешният ден е определен да ни припомни идването на Страшния съд. И това, че той ще е безмилостен към непроявилите милост… Continue reading
Правилните ме стряскат и плашат. Понякога ми идва да отида при някой правилен и да му кажа „Ти луд ли си бе, че по време на Литургията си отворил молитвеник в храма и устните ти мърдат?“, не знаеш ли, че свещеникът в момента се моли, не знаеш ли, че трябва да се молим с него, не знаеш ли, че сме тук заради общата молитва, защото „където са двама и трима в Мое Име“, не знаеш ли, че докато изрича свещеническата молитва по време на „Тебе поем“, никой и за нищо на този свят не може да го прекъсва?? Continue reading
– Нещо много мирише! – извика мъжът ми. – И странното е, че оня ден, като ходих на пазар, пак така миришеше в хипермаркета…
Поех дълбоко въздух, че съм с грип в момента и носът ми не е в най-чувствителната си форма, но ужасната смрад на запръжка от работнически стол през 80-те сякаш ме хвана за гърлото. Спогледахме се и почти едновременно възкликнахме:
– Ауууу, на болшевизъм мирише.
Мъжът ми веднага взе да мрънка:
– Бях я забравил тая воня. Отвратителна е. Откъде идва?
Не беше трудно да се установи източникът, който си е “изпуснал душата” – през компютъра миришеше.
От къде точно ли? От “уханието” на земята, която се опитва да се върти наобратно в интернет. По-точно от потта на хората, които я бутат назад във времето към най-добрите традиции на миналото – доносничеството и клеветата. Нито една тирания, извършвана в човешката история, не е възможна без доносничество. И без благодетели, които определят каква е истината, подплатявайки я с грантове или продукти от магазина. И всичко, разбира се, с най-добри намерения. Има комисия по досиетата. Но моралният въпрос, който стои зад папките, не беше обсъден нормално. Подбуждането към нашепничество си живее в душите ни и чака възможност да се изяви. Такава възможност вече има. Тези, които изпитват носталгия към социализма, могат да си отдъхнат. Вашето време се връща. Continue reading
