Този път моят приятел – старият гробищен аристократ Ушакис – ме посрещна странно. Изтича до мен и започна нахално да души чантата ми. Едновременно с това си мрънкаше под носа:
– Я?! Какво има тук? Какво, де? Я, дай да видя!
Дръпнах се нервно:
– Остави ме! – подвикнах. – Не ми е до твоите игри. Тъжен съм и съм уплашен! Продължете да четете Чиба!
(Размисли в 7 Неделя след Петдесетница)
Двама слепци тръгнали подир Христа… В скръбта си, в безнадежността, в болестта, в мъката, в греховете…
Тръгнали подир Христа и викали: “Помилуй ни!”
И като викали “Помилуй ни!”, приближили се до Него.
А Той ги попитал: “Вярвате ли, че мога стори това?”
Те отговорили: “Да, Господи!”
Тогава Христос се допрял до очите им и рекъл: “Нека ви бъде по вашата вяра.” И очите им се отворили! Продължете да четете Помилуй ни!
Няма смисъл вече от разкази за планове и световни операции. Затова съкращавам този текст така, че да останат само думите, които носят повече. Продължете да четете На колко % ни е вярата? (обновено)
Неделя на Хананейката – Мат. 15:21-28
Има едно време, което е много поучително. Зимата все още не си е отишла, пролетта все още не е дошла. Понякога е много студено. Падат големи снегове. Ледове, които натежават. Защото месеци наред вече е било студено. И човек си казва: Няма ли край? Обхващат го едни мрачни мисли. Натежава му в душата от толкова много студ… Разумният обаче чувства, усеща, знае, че това са последните напъни на зимата. Че всеки момент, всеки час ще дойде топлото слънце на пролетта. Там, където има сняг, ще се появят красиви цветчета. Ще се случи всичко това, което е характерно за пролетта… Винаги става така и никога по друг начин. Бог е вложил закон в природата – след снега идва топлото слънце. Продължете да четете Да виждаш идващото лято
Проповед на Неофит – митрополит на Морфу, произнесена на 26 октомври 2020 г.
Много и благословени години и на Вас!
Да бъдат годините ни години на покаяние, за да можем така все повече и повече да участваме в безкрайния живот на Триединия Бог. Ако се причастяваме, ако приемаме светена вода, ако ходим на църква, ако се покланяме на светите икони, ако се покланяме на светите мощи, ако вземаме нафора, ако целуваме ръката на свещеника или на архиерея, където и да се намираме, е за да участваме в светия живот на Бога. Това трябва да го осъзнаем дълбоко вътре в себе си. Продължете да четете Вяра и маловерие
Христос Воскресе!
И все пак, братя и сестри, мисля си, че живеем в един тъжен свят. Тъжен не по отношение на Небето. Спрямо него този свят винаги е тъжен. А по отношение на нашите предци – бабите и дядовците ни. Тези, които живяха сред нас вчера и току-що изпратихме към Небето.
Не съм чак толкова стар, но си спомням, че беше друго. Съвсем доскоро все още имаше хубави истории за хора, които умеят да се обичат. Които приемаха предизвикателството да „полудеят“ по този начин – обичайки се. Имаше хубава любовна поезия, драми, като тези за Ромео и Жулиета, за влюбени, които са готови да умрат заедно, понеже любовта им е по-голяма от оцеляването. Любовта е живот, а не оцеляване… Продължете да четете „Да те обичам винаги – завинаги“
Неофит, митрополит на Морфу
Векът, в който живеем, по общо признание, е непредвидим, несигурен и труден. Живеем в епоха на постоянни промени и интензивни процеси, които много пъти предизвикват в нас вцепенение, тревога, понякога и страх. Милиони хора на Запад чувстват, че са затворени в един глобализиран задушителен модел на живот, който ги третира като бройки, а не като личности и свободни същества. Продължете да четете Животът на вярващия
