Има няколко въпроса, които ме измъчват. Какво би станало, ако една сутрин София осъмне осеяна с билбордове, на които, например, руският президент Владимир Путин седи на трон, стъпил върху картата на България, а отгоре има надпис: “Държава за продан. Изгодна сделка”? Мога да предположа какъв вой би се надал. За половин час ще се спретнат протести. Ще се веят знамена. Ще се търсят виновни. Медиите ще пищят на умряло. Богослови ще си късат дрехите и ще пишат сърцераздирателни трактати, заклеймяващи небогоугодното дело. Политици ще се разтичат като мишки по телевизиите. Всички във фейсбук ще си сложат възмутени колажи вместо профилна снимка. Няма да са малко и клириците, които ще изпаднат в свещен гняв. А общинарите ще си скубят косите, търсейки кой е допуснал тези реклами в столицата. Сигурно пропускам някой активист, но общо взето картинката ви е ясна.  Продължете да четете С любезното съдействие на нашето равнодушие… →

Този път моят приятел – старият гробищен аристократ Ушакис – ме посрещна странно. Изтича до мен и започна нахално да души чантата ми. Едновременно с това си мрънкаше под носа:

– Я?! Какво има тук? Какво, де? Я, дай да видя!

Дръпнах се нервно:

– Остави ме! – подвикнах. – Не ми е до твоите игри. Тъжен съм и съм уплашен! Продължете да четете Чиба! →

(Размисли в 7 Неделя след Петдесетница)

Двама слепци тръгнали подир Христа… В скръбта си, в безнадежността, в болестта, в мъката, в греховете…

Тръгнали подир Христа и викали: “Помилуй ни!”

И като викали “Помилуй ни!”, приближили се до Него.

А Той ги попитал: “Вярвате ли, че мога стори това?”

Те отговорили: “Да, Господи!”

Тогава Христос се допрял до очите им и рекъл: “Нека ви бъде по вашата вяра.” И очите им се отворили! Продължете да четете Помилуй ни! →

Неделя на Хананейката – Мат. 15:21-28

Има едно време, което е много поучително. Зимата все още не си е отишла, пролетта все още не е дошла. Понякога е много студено. Падат големи снегове. Ледове, които натежават. Защото месеци наред вече е било студено. И човек си казва: Няма ли край? Обхващат го едни мрачни мисли. Натежава му в душата от толкова много студ… Разумният обаче чувства, усеща, знае, че това са последните напъни на зимата. Че всеки момент, всеки час ще дойде топлото слънце на пролетта. Там, където има сняг, ще се появят красиви цветчета. Ще се случи всичко това, което е характерно за пролетта… Винаги става така и никога по друг начин. Бог е вложил закон в природата – след снега идва топлото слънце. Продължете да четете Да виждаш идващото лято →

Христос Воскресе!

И все пак, братя и сестри, мисля си, че живеем в един тъжен свят. Тъжен не по отношение на Небето. Спрямо него този свят винаги е тъжен. А по отношение на нашите предци – бабите и дядовците ни. Тези, които живяха сред нас вчера и току-що изпратихме към Небето.

Не съм чак толкова стар, но си спомням, че беше друго. Съвсем доскоро все още имаше хубави истории за хора, които умеят да се обичат. Които приемаха предизвикателството да „полудеят“ по този начин – обичайки се. Имаше хубава любовна поезия, драми, като тези за Ромео и Жулиета, за влюбени, които са готови да умрат заедно, понеже любовта им е по-голяма от оцеляването. Любовта е живот, а не оцеляване… Продължете да четете „Да те обичам винаги – завинаги“ →