Този път моят приятел – старият гробищен аристократ Ушакис – ме посрещна странно. Изтича до мен и започна нахално да души чантата ми. Едновременно с това си мрънкаше под носа:
– Я?! Какво има тук? Какво, де? Я, дай да видя!
Дръпнах се нервно:
– Остави ме! – подвикнах. – Не ми е до твоите игри. Тъжен съм и съм уплашен! Продължете да четете Чиба!