Архив за етитет: покаяние

И ще живеем…

Ние всички се стремим към вечността… Но не в този момент, по-късно. Времето сега е такова… Изискващо… Трябва да се съобразиш… Няма как, времето е сирена! А кой помни къде са въжетата на духовните копнежи и здравата мачта на завети от минали поколения?

Ние всички сме склонни на саможертва… Но не точно за това, не в този заплетен контекст. Трябва да се оцелява! Първо да се оцелява. А някога, по-нататък ще блеснем с ярки дела. И ще живеем, ще живеем…  Продължете да четете И ще живеем…

Безлики

Слънцето изгрява и залязва… Това не е някакъв негов каприз. То си е там, където си е, и пръска лъчите си. Но Земята застава “гърбом” към него и потъва в мрак. И с хората (и народите) е така… Отвръщат се от благодатната светлина на Евангелието и заживяват в нощта на плътското мъдруване.

Е, има и разлики. Земята няма лице. Човеците имат, макар и понякога да са забравили за какво служи то… Ако не гледаш към Бога, ако не Го слушаш, ако не Му говориш, ако не вдишваш присъствието Му, за какво ти е лице? То закърнява, понеже няма кой истински да го огрява и да се радва на красотата му… Продължете да четете Безлики

Грехове с чадърче

И все пак, има нещо тъжно в дни като днешния. Ще поскърбим, ще се порадваме, ще попържим… Признайте – досега делниците бяха интересни. Демокрация, мафия, нашите, техните, тия ми ти, ония ми ти… Хубава чалга, лоша чалга… Ковем бъдеще, броим депутати, пресмятаме изменници. Думкаме барабани, развяваме знамена, пишем яростни умнотии… Имаше смисъл, надежда, съспенс… А ето, тази вечер всичко това се сри (както би казал един класик)… Не, не защото падна правителството. Сри се поводът за емоции и делникът се завръща със своите банални, подтискащи, безнадеждни въпроси. Не, върнете се отново в парламента, позволете ни да спасим света… Продължете да четете Грехове с чадърче

Да, вярно е, ние имаме…

Знам, облекчаващо е да мразиш! А войната е велика възможност да се отдадеш на блажена и “справедлива” ненавист. Особено, ако си седнал на дивана с телефон в ръка… Като прибавим към това и вътрешните ни политически безобразия… Добре си живеем, признайте. Малко ще попсуваме, малко ще иронизираме, малко ще поплачем на чужд гроб, малко ще поскърбим, че страната ни не се решава да помогне в нечие убийство, като изпрати две-три ръждясали пушкала… Какво ни е? Има само един проблем… Е, не е кой знае какво, просто реших да спомена… Ние имаме души!  Продължете да четете Да, вярно е, ние имаме…

Войната, която губим

Още в началото на пандемията ме връхлетя един помисъл… Напоследък той се превръща в убеденост.

Гледам разкривените от омраза думи, които се въртят из интернет и медиите. Пропагандният цинизъм, подхвърлян с лекота от уж възпитани хора. Бездарният картинен сарказъм, който печално иронизира авторите си. И си мисля: битката е най-вече за запазване на човешката нормалност. И я губим!  Продължете да четете Войната, която губим

Миротворното покаяние

През последните дни (успешно или не толкова) мнозина използваха като метафора историята за Каин и Авел. И когато един сюжет от Свещеното Писание бъде споменаван толкова често, логично е да се очаква и Църквата да ни каже нещо по него. И тя ще го направи. Разбира се, гласът, който идва от храма, е тих, почти неразличим за слуха на повечето хора, свикнали с булевардните крясъци, като с нещо естествено. Затова реших да обърна вниманието ви на този глас. Кой знае, може пък да е от полза за някого… Продължете да четете Миротворното покаяние

Ненамерената Нова година

Изпращам последните слънчеви лъчи на годината на гробищата… Ще кажете: “Не е ли тъжно?” Човек не бива да роптае, когато е със свои, особено в последния им път…

Бях тук и на Никулден. В една голяма опашка от смърт. Виждали ли сте опашка от смърт? Ковчези върху колички, чакащи своя ред. Закъсняващи по график… Студен вятър от мъка, яд, гняв, отчаяние и… вяра… И едно от най-страшните неща, които съм виждал… Щрих от картината… Изхвърлени до стената изпочупени инструменти за копаене. Ръждясали кирки и лопати, заменени с нови… Валеше… Добре че валеше… Така не се вижда какво мокри лицето ти. Продължете да четете Ненамерената Нова година

Сухарът на свети Паисий

Винаги съм се стараел да не приемам хулни помисли срещу народа си. Смятам това за срамно. Как ще обиждаш тези, от които си произлязъл? Ще режеш клона, чиято издънка си? Откъде идва гордостта, че си нещо повече от своите, от твоята плът? В индивидуалзма на много съвременни герои е скрита примитивна и дълбоко комплексирана мизантропия… А в крайна сметка и себененавист.  Продължете да четете Сухарът на свети Паисий

Едно скръбно мълчаливо чакане

Има едно нещо, което винаги е будело в мен недоумение. Да, случва се и свещениците да се изправят пред необясними постъпки… Пред ситуации, които отнемат думите. Или, по-точно, ги карат тъжно да отстъпят… Знаете ли какво? Ще ви издам една професионална тайна. Едно от задълженията на духовниците е да скърбят тогава, когато другите упорито и настоятелно отказват да го направят… Ако и те откажат, идват големите трагедии. Ако го правят, трагедиите си остават малки…  Продължете да четете Едно скръбно мълчаливо чакане

Ако не дойдете на протеста…

От утре ви каня на протест. Нали това сега е модерно? Протест срещу беззаконието. Срещу безнравствеността и корупцията. Срещу мафията. Предупреждавам, че ако не участвате, ще ви помисля за страхливци. За хора, които знаят как да оцелеят, но не ценят живота. Извиненията са за безхарактерните. Помните ли кога участвахте в такъв протест? Или услужливо забравихте чия е вината за сегашното положение? Продължете да четете Ако не дойдете на протеста…