Запомнил съм едно ходене на Централни гробища. Беше тази пролет. Имах панихида на новите парцели. Валеше… Валеше като из ведро. Накъдето и да погледнеш се виждаше само кал. Никакви живи хора, освен мен, трима опечалени и един философски обикалящ гробар, който, поради ниския си ръст, изглеждаше потънал в огромните си гумени ботуши… На връщане снимах видео. Рецитирах “Тихият пролетен дъжд” на Лилиев. Там, насред джвакащото антре на оня свят, което, на моменти, избягват да посещават и погребалните процесии. Продължете да четете А душата умира неусетно… →

Всеки ще си отиде от този свят. Дори и тези, които не знаят това и са се заровили в брокатения прах на тлението. Дори и измамниците, които могат да надхитрят всички. Дори и те… Дори и звездните актьори, и изпреварилите времето си дизайнери, и разузнавачите от старата и новата школа, и известните умело пълзящи писарушки… Охо… Мога много да изброявам. Всички ще бъдат матирани от смъртта.  Продължете да четете Сложи ухо… →

Божиите заповеди са указателните табели по пътя към спасението. Има ли човек, който би игнорирал пътните знаци и нарочно би се хвърлил в някой крайпътен ров? Да, да, знам, войната по пътищата… Трябва да се направи нещо… Ние губим битките първо в душите си…

Пренебрегваме знаците, указващи ни пътя към вечността. Наричаме ги ограничения, измислици, бариери, какво ли още не… И често, с цялата си възможна скорост, се стремим към канавката на вечната погибел. Наричаме моментното устремяване към пропастта – полет на свободата… Нашата свобода е смъртоносна! Оттук започва всичко! Продължете да четете Време за любов →

Вече седмици наред медиите ни занимават с дребни неща… С дребни души… С дребнотемие… С дребни вражди на довчерашни ортаци в придобиване на дребни земни наслаждения… Не, не… Не мислете прекалено върху това. Може да се отпечата върху светогледа ви. Може да заживеете с излюзията, че човекът е дребно същество, незначително творение със сърце под формата на портфейл. Продължете да четете Невидими →

На първи септември започва Новата църковна година. А може ли Нова година без пожелания? Не, разбира се! Ето ги и моите, извадени направо от хладилника. Даже от фризера. Не защото е лято и приличат на сладолед, а почерпени от студенината на този свят. От леденото му сърце… Свикнали сме Църквата да поучава света, но вече не е чудно и обратното. 

И понеже не съм сигурен, че ще ме разберете, ще ви разкажа една-две стари истории… Продължете да четете Какво пък толкова работитье? →

Много е тъжно, че постоянно регистрираме болестите си, но витрината с лекарствата си остава затворена… Да, житията на светците са не просто витрина, а цяла Божия аптека. Спешно отделение. Реанимация. Измислете още сравнения. Не мога да спра да настоявам за това. И защо да погиваме, сякаш болницата на Църквата прилича на нещо, зависимо от родната здравна каса… Продължете да четете Да замлъкне… →

(Житието на черния има значение)

Знаете ли защо е полезно да се четат жития на светиите? Помага да се възхитиш на човека… Да го видиш не в микроскопичния мащаб, в който изглежда днес… Предвидим… Елементарен… Елементарно суетен… Често срещан в морето на елементарната суета… Толкова често, че привиждаме това за духовна атмосфера… Самонавиваме се, че за душата е полезно да пълзи, за да може да види полуръстите (хобитите) от долу нагоре… И да се възхити на тяхната извисеност… Ех… Продължете да четете Black Life Matters →

Две малки купички – като очи, вторачени в себе си… И една по-голяма, като добродетелите ни… Не, така няма да ме разберете! Ще опитам пак…

Важното е да си добър човек! Нали?! Другото го оставете, добрината, добрината липсва днес… А (казват) тя личи най-вече по отношението към животните… Ако сте се научили да игнорирате ближните си, не се притеснявайте… Човек може да се подвизава и за безсловесните душички… Продължете да четете Езеро в бутилка →

Той от дете е свикнал да беседва със себе си и да не премълчава нищо. А когато са го питали какъв ще бъде, когато порасне, му ставало горещо… Понеже никой не може да ти отговори: “Като голям аз ще кървя, а сърцето ми ще стане къща, в която да намират супа странниците, които светът замерва със снежни топки.” Никой не мечтае за това, то се ражда като отговор на безперспективността на вътрешните диалози. Бог ти го казва. И именно в това е талантът, а не в реденето на думите. Думите се въртят във вените и чакат болка, за да станат видими… Продължете да четете Проповедникът →