“Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се
Отворена връзка… “Ние живеем в отворена връзка. Така сме се разбрали!” Чували сте го,
Не помня началото. А и няма значение. Филм за втората световна война. Не беше
Мили мои малки слепи кученца, мили мои Бах, Бетовен, Дико Илиев, Достоевски, Вонегът, Репин,
Ревнив бог, горящо небе, роден в пламъци, шест стъпки висок… Дете, кой е твоят
Първи учебен ден. Гледах как децата влизат в школото под звуците на малка камбанка.
Искам да ви споделя нещо, което считам за важно. И на което (сякаш) не
Някой би казал, че житието на св. Илия е просто една история от миналото.
Плътското мислене винаги е ненавиждало Христос. Не само заради това, че Той е Истината,
Този текст е за нехайството. Започвам така, защото истинското му начало вече е изказано
Знаеш ли за какво служи бракът? Ще кажеш: за радост и за да имаш
Откъде да предположа, че ще ти го пратят? Вероятно е трябвало да се сетя,
Ето ви отговор на литературен въпрос. Литературата е пресъздаден живот. Трябва да пресъздаваме дори този днешния, за да си го обясним. Хладнокръвно, трезво, без кресчендо в тона. Да си ги кажем нещата, които ни заобикалят, па каквото има да става, Господ си знае работата. Ние няма да Му се месим. Ние можем само да Го помолим за нещата, за които Го молим всяка неделя. Continue reading
Обичам да говоря с млади хора, на които предстои Венчание. Да ги слушам как правят планове за бъдещето. Обикновено им казвам да внимават с шкафчетата и чекмеджетата, защото, ако остане макар и едно от тях, в което другият няма право да гледа или пипа, то там заживяват чудовища, които могат да изстудят любовта. Continue reading
Свети Лука Войно-Ясенецки – 11 юни
Житията на светиите винаги са актуални. Човек може да се огледа в делата на апостолите и да види в тях свои съвременници. Но понеже църквата на Господа е работилница за святост, Бог постоянно ни изпраща апостоли. Всякога ни показва кристално чисти хора, чрез които можем да сверим времето, в което се намираме. Да разбираме правилно кое служи за придобиване на благодат и кое за погибел. Кое е правда и кое е лъжа. Кое е добро и кое зло. Кое трябва непременно да приемаме и кое на всяка цена да отхвърляме. Continue reading
Лекарите при завършването на образованието си се заклеват да помагат на хората и да не им вредят. Когато станах учител, без да се заклевам на официална церемония, си обещах да помагам на децата и да не им вредя. Принципът е един и същи – закон първи – не вреди! Но от една година насам, както всички вероятно сте чули, на практика се получава нещо изключително и немислимо дори за Северна Корея. Continue reading
Срещнах преди няколко дни моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. А той още отдалеч взе бавно и някак тържествено да джафка: “Ауу… Ауу… Ауу…” И така дванадесет пъти.
– Какво ти става, бе? – сащисах се.
– Ами… – взе да се опрадава. – Реших и аз като абитуриентите… Такова… До дванадесет… Continue reading
Има едно нещо, което винаги е будело в мен недоумение. Да, случва се и свещениците да се изправят пред необясними постъпки… Пред ситуации, които отнемат думите. Или, по-точно, ги карат тъжно да отстъпят… Знаете ли какво? Ще ви издам една професионална тайна. Едно от задълженията на духовниците е да скърбят тогава, когато другите упорито и настоятелно отказват да го направят… Ако и те откажат, идват големите трагедии. Ако го правят, трагедиите си остават малки… Continue reading
Ще ви призная нещо – мисълта за Евангелската Витания и за дома на Лазар, Марта и Мария винаги ме е умилявала. Тук идвал Този, Който нямал де глава да подслони. Тук идвал Преследваният от фарисейската злоба и лицемерие, постоянно Притисканият от народните скърби и болести, юдейските капризи и неверие, идвал Самият Господ… Идвал при близки, при които да намери отрада, топлина и приятелство. Тук Марта се улисвала в шетня, за да се чувства Скъпият Гост добре. Мария седяла в краката Му, за да слуша пресладките Му спасителни думи. Лазар показвал обичта си. Не е чудно, че именно него Спасителят избрал, за да извърши най-великото си чудо – възкресяването след четиридневна смърт. И отново тук Христос идва на вечеря в последните спокойни часове преди страшните Гетсимански и Голготски събития. Възкресеният Лазар е до Него. Отново Марта се грижи да Му е уютно, а Мария помазва нозете Му с чисто нардово миро и ги отрива с косата си… Continue reading
5 Неделя на Великия пост – на преп. Мария Египетска (Марк 10:32-45)
„Покажи ми, Господи, Твоето съкровище, което си скрил в пустинята“ – говорел някога авва Зосима, като искал отново да зърне преподобната Мария Египетска. Така и аз викам заедно с него: „Покажи ми, Господи, светата праведница, този ангел в плът, с когото целият свят не е достоен да се сравни!“ Continue reading
Пак заваля сняг. Аман вече! Чудя се дали по някакъв странен начин не предаваме вътрешните си състояния върху времето и то не иска да се оправи. Както ние не можем да се оправим със себе си… Continue reading
Няма смисъл вече от разкази за планове и световни операции. Затова съкращавам този текст така, че да останат само думите, които носят повече. Continue reading
