До приятел

Чакай, не си довършихме разговора... Да, знам, това е проблемът на тихото говорене. Първо

Истинският дом

Възнесение Господне   Преди време една жена ми каза: „Е, какво толкова се радваме на Възнесението?

Братлета

imageПътят към вкъщи минава през един подлез – и в буквалния, и в метафоричния смисъл. В него има компютърен клуб. От тези, в които тийнейджъри киснат с часове, сражавайки се във виртуални войни. Някои играят с денонощия. Малки деца, а лицата им уморени като истински ветерани… Понякога стърчат отвън и пушат. Може би в почивките между битките от бъдещето – с най-модерни пистолети, бомби и каквото там още. Continue reading

Махленизирането на българското богословстване II

Из “Записките на една домакиня”

imageЗа свое оправдание ще кажа, че нямах намерение да пиша нов материал с това заглавие. На първия сложих цифричката “едно” само заради шегата с един “колега”. После обаче бях ошамарена (в добрия, градивен смисъл на думата) от самата Мека на българската култура. Засрамих се, обещах си повече да не правя така и се заех с онова, което най-много ми прилича – домакинската работа. Беля си картофи в тая жега и подготвям вкусен гювеч с пилешко за вечеря. И си мисля: Всичко най-после тръгна добре. Аз преоткрих призванието си. Ще си шляпам тихо с боси крака в кухнята, а културните хора ще мислят вместо мен и ще попържат Синода, докато той се саморазпусне от срам. Хубаво нещо е демокрацията. Continue reading

За Кръстопътя

Неделя на Всички български светии (Мат. 4:18-23)

12961558_216176045414526_1093728054074438679_nЕдин от най-несправедливите ропоти на съвременните българи е за това, че сме се родили точно на Балканския полуостров и точно в тази държава. „Какви заплати вземат в Западна Европа, каква мъдрост има на Изток… Пък ние сме захвърлени на кръстопътя на цивилизациите, сякаш осъдени да водим едно мизерно съществуване…“ – ето така говорят. Тази логика стига до абсурдни крайности. Някой си дори „откри“ в Православието причината за лошия ни живот. Всички страни от католико-протестантския свят имали висок стандарт на живот… Но не и православните. Ето какви сме… Дори критерият ни за духовен живот се измерва в пари и материални придобивки. А на Балканите пари няма… Continue reading

Среща

Беше през лятото. Такава жега, че чак въздухът трепереше. Криех се на една рехава сянка пред параклиса на Малашевските гробища и чаках да дойде “моето” опело. Пръв пристигна човекът от погребалната агенция. И той като мен беше облечен в черно и едва дишаше. В първия момент дори не ме забеляза. Погледът му мина през лицето ми и продължи отегчено да обикаля пространството. После изведнъж спря, върна се обратно и се втренчи в мен. Аз го познах веднага. Но на него му трябваше доста време, за да осъзнае това, което вижда. Накрая отстъпи крачка назад и несигурно попита:

– Владко, това ти ли си, моето момче? Continue reading

12+

7351ff237d50c90af0449f7c1c024ce1Една от опорните точки, която мина през медийното пространство, беше колко много апостолите обичали инославните, говорели си с тях и така Църквата набъбнала от 12 души на много хора. Не били като сегашните „зилоти“, които използват некоректни думи като „еретици“, говорят грубо и фанатично и по този начин се стараят да разсипят постигнатото от Христовите ученици. Така ли е всъщност?

Реших на празника на светите апостоли да събера някои техни думи на едно място, пък всеки сам да решава в какво да вярва… Жив е Бог, Той ще остсъди! Continue reading

Пролука от думи

13260264_1700532246875464_7810393861003471139_nБългарската църковна действителност страда от липса на думи… С това не искам да кажа, че няма умници, които приказват. О, не! През годините се нагледах на какво ли не – изтъкнати академици, които умело жонглират с трудно произносими фрази и други, които се представят за богослови, за да ги види светът и да ги похвали. Едни, които желаят да се прославят със сладкодумие и други, които искат да говорят мръсно, скрити зад анонимността на измислени имена. Видях болезнени амбиции, каквито, уверявам ви, не съм срещал дори в медиите. (А казваха, че журналистите са хора, готови на всичко за петте минути слава.) Чух надути егоцентрични изрази на каквито не можеш да се натъкнеш дори и сред най-пияната компания от началото на 90-те. Покрай ушите ми минаха много клишета, сякаш някъде в АОНСУ освен партийни говорители, са подготвяли и „духовни“ активисти. Continue reading

Съборът в Крит – избран, утвърден и наречен…

Или недоуменията на Кирчо

 

Напоследък ме налегнаха едни недоумения… И нали затова са блоговете – да споделя.
***

wnd_57b336d3af8d07f7bbc66bde7e8464bdИма една опорна точка, която мнозина повтарят. Съборът в Крит бил Всеправославен, защото всички били поканени и подписали проектодокументите в Шамбези. Пък, че не дошли на съборните заседания, си било тяхна работа. Може и така да е. Само недоумявам защо тогава същите тези хора се подиграваха с архим. Дионисий и неговата неслучила се хиротония. Той беше ли наречен за епископ – беше. Що за двоен стандарт тогава? Или може би най-добре е да казваме, че съборът в Крит е избран, утвърден и наречен за Велик, Свят и Всеправославен. Така и ще остане в историята… Continue reading

Икоменистас – разкази от Централата

– Скъпи дрогари, дрогарки и… комунисти, – започна Председателят на Отделаecumenism – пардон, икуменисти, днес не е ден като другите, днеска е ден – балосиемамата! Обичам глупавите шегички, ще ми простите. Знаете, че протокол от днешното ни месечно заседание ще бъде внесен и в канцеларията на Главния, където той ще потвърди решенията ни по традиция. Моля ви да бъдем по-конструктивни. Ще започна с напомнянето на един факт, с което целя да въведа заседанието в първа точка от дневния ред. Continue reading

Илия, Илия, лама савахтани

Ще кажа на гробарите в Бела Слатина, да позавидят малко…

За първи път влязох в дома на Илия, когато бях на 18 и работех като сервитьор в Созопол. С рибаря ме запознаха братя Берови, те бяха негови стари семейни приятели, легенди съм слушал за едни други времена и обичаи. Continue reading

Махленизирането на българското богословстване I

Понякога телевизията е възмутителна! Казвам ви го като човек, който е работил 15 години в медиите, близо 10 от които в телевизии. Няма да влизам в подробности от българския журналистически живот. Само ще се огранича да кажа, че с годините манипулациите стават все по-елементарни и все по-фанатични. Някои му викат хибридна война. Не знам какво точно е „хибридна“, но си е война като война. И се очаква драгият зрител да яде доматите с коловете.  Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)