Архив за етитет: коронавирус

За учудване на света

Прииска ми се да напиша текст за радостта и за тъгата. Гледам ги как се разхождат по цял ден навън, хванати ръка за ръка. Смеят се и се страхуват едновременно. А вечер дори дръзват да висят по пейките и да пият бира. Ту слагат, ту махат маските си и затова не съм сигурен дали успяват да огледат лицата си в пълнота. Точно както бяхме ние, преди да дойде кризата… Радостта и тъгата ни позволяват да живеем на границата, която ги разделя. А какво има отвъд, не знаем. И засега май не ни интересува… Продължете да четете За учудване на света

„Да те обичам винаги – завинаги“

Христос Воскресе!

И все пак, братя и сестри, мисля си, че живеем в един тъжен свят. Тъжен не по отношение на Небето. Спрямо него този свят винаги е тъжен. А по отношение на нашите предци – бабите и дядовците ни. Тези, които живяха сред нас вчера и току-що изпратихме към Небето.

Не съм чак толкова стар, но си спомням, че беше друго. Съвсем доскоро все още имаше хубави истории за хора, които умеят да се обичат. Които приемаха предизвикателството да „полудеят“ по този начин – обичайки се. Имаше хубава любовна поезия, драми, като тези за Ромео и Жулиета, за влюбени, които са готови да умрат заедно, понеже любовта им е по-голяма от оцеляването. Любовта е живот, а не оцеляване… Продължете да четете „Да те обичам винаги – завинаги“

И Христос има планове

Беседа на Неофит – митрополит на Морфу, 4 май 2020 г.

Това изкушение, което сега имаме с т. нар. коронавирус, каквото и да представлява той, е изпитание за християните, първо за нас, расоносците – патриарси, архиереи, свещеници, дякони, певци, монаси, и след това и за вас – вярващите, които продължавате, въпреки цялата пропаганда, да идвате на тези толкова хубави Вечерни (текстът е проповед от 4 май – в навечерието на празника на света великомъченица Ирина и на свети Ефрем Нови Чудотворец), които имат вкуса на Възкресението, които имат радостта на Възкресението, славата на вечния живот. Това, което изживяхме тази вечер, е част от едно предвкусване на вечния живот. Ако дойдете и утре на св. Литургия, ще вкусите повече от вечния живот. Ако се причастите, ще вкусите още повече – ако се причастите смирено и с чувство за греховност, а не с оправдание, че това е ваше право. А понеже Ти, Христе, искаш да се съединиш с мене, и аз, окаяният, се осмелявам и идвам да се причастя със самото Тяло и самата Кръв, които победиха смъртта, греха и дявола. И тогава идва велика благодат – и в тялото, и в сърцето. И ако някой има зараза (μολυσμος е старогръцка дума, означаваща и сквернота, от глагола μολυνω – заразявам, μολυνση е зараза, инфекция на новогръцки – бел. преводач), телесна или духовна – тя изчезва. Но ако пристъпваме към св. Причастие небрежни, неподготвени, несмирени, неопростени, така, по обичай, защото празнува селото ми, ще отида да се причастя! – тогава нито душата ни ще празнува, нито тялото ни. И вместо да се активира благодатта на Светия Дух, която е в сърцето ни от момента, в който сме били миропомазани и запечатани с печата на дара на Светия Дух, ще се активира нашият грях. Ще отидеш да се причастиш и вместо за опрощение на греховете, ще се активира грехът и даже ще се разболееш. Както питат някои: Ама няма ли да се разболея? И християните се правят на апологети на Христос. Отговорът на въпроса дали ще се разболееш (но не заразен от св. Причастие – бел. преводач) е: зависи как се причастяваш, с каква подготовка се причастяваш, защото, както казва св. ап. Павел в апостолското четиво на Литургията на Велики Четвъртък: „Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста“ (I Кор. 11:30). Защото се причастяват недостойно, небрежно, а ние напразно се трудим и обясняваме, като говорим и по телевизията, за да кажем как стоят нещата със св. Причастие. Продължете да четете И Христос има планове

Някога…

Признавам, че ми е малко мъчно за миналото. Ще кажете, че беше вчера… А все едно е било преди 100 г. Един друг свят, в който всичко беше различно. Иска ми се да ви припомня за него, преди да са ви казали, че той никога не е съществувал.

Някога мъжете бяха просто мъже. Те вдъхваха топлина и усещане за дом. Не си позволяваха да треперят. Не и пред другите. Не и пред жените. Мъжете бяха стълбове, на които да се опреш дори до смърт. А ако си дете, можеше да се скриеш в шепите им и оттам да се плезиш на злия свят. Ако щете ми вярвайте, на тях дори не им и хрумваше да бъдат крадци или подлеци. Беше въпрос на вътрешен принцип. Продължете да четете Някога…

Лекарство срещу страх

Иззад множеството мисли за смъртта и болката, които тържествено маршируват от екраните и в главите ни през последните седмици, все повече надзърта едно лице с маска. Всъщност, маската вече не е на устата му, а нагличко виси под брадата. Това е лицето на страха. Той настоява да ни се представи като диригент и кукловод, като лекар и милосърдна сестра, като старец и богослов, като единствено възможен изход. Струва ми се, че му отделихме малко време и той използва това като наша слабост. Не го извадихме на слънце, защото разходките навън са забранени. А в тъмното, пред компютъра или телевизора, страхът е храбър като лъв. Дори и по коридора към тоалетната използва калцуни – хем за безопасност, хем да може тихо да се промъкне зад гърба ти. Страхът е професионален нашепник, чиято печалба е да бъде до теб и да те следи, да те контролира и да донася за теб… Продължете да четете Лекарство срещу страх

За маските на сърцето и за духовните прилепи

Скъпи мои братя и сестри, достигнахме края на Великия пост. Преминахме този път полезно и душеспасително. Макар и през повечето време да се налагаше да стоим в храма на хигиенно разстояние, макар и да не можехме да се целунем и прегърнем, както е обичайно между християни, с душите си станахме по-близки един на друг и всички заедно на Христос. Макар и по-възрастните и немощните да останаха вкъщи, макар и да се наложи при някои ние да отидем, а други да преминат полицейски ленти, за да дойдат в църквата, продължаваме да сме едно в Господа и в Неговата любов. И не спираме да вървим напред, въпреки камъните от страх, с които ни замерват. И Сам Спасителят през цялото време ни укрепяваше чрез Своето Евангелие, говорейки ни открито, без да казва никаква притча. И ние разбирахме, че Той знае всичко (Иоан 16:30). Продължете да четете За маските на сърцето и за духовните прилепи

Блато

Нямам автомобил, нито часовник. (Казвам го за тези, които след думата Църква винаги ехидно добавят нещо и за скъпи коли, и за маркови часовници.) Движа се с градския транспорт. Всеки ден ми се налага да прекося почти цяла София. В последните три седмици, докато стигна до храма, средно дневно по четирима непознати ме псуват, като ме видят. В метрото, в рейса, на спирките, по улицата или от домовете си, провиквайки се през балконите. Продължете да четете Блато

Когато земята не гори под краката ти

Когато човек успее да утихне, както е прилично да става през Великия пост, когато се научи да не се отчайва, въпреки изпитанията, Бог започва да го утешава, дори чрез уж дребни детайли от живота…

Храмът, в който служа, се намира в парк. Достъпът до него е труден, защото паркът е забранен за преминаване. Напоследък (освен когато има богослужение) вътре сме само аз и клисарката. Тя чисти постоянно. Почти никой не идва да мърси, но мине не мине време и хваща парцала. За да е съвсем чисто за идващите… Които не идват… Продължете да четете Когато земята не гори под краката ти

Да намерим сърцето

Беседа с Неофит – митрополит на Морфу, 28.01.2020 г.

 

Въпрос: Има ли надежда, след като няма реално покаяние? Достатъчна ли е една малка част от клира и народа, за да се повлияе на Божиите решения?

Митрополит Неофит: Непременно има надежда. Има много голяма надежда, защото съществува Христос, защото съществува Светият Дух, защото съществува Бог Отец, Света Троица. Господи, помилуй! Горко ни, след като знаем Кой ще е Победител. Победителят, казва Откровението, е Христос. Дойдох да победя и ще победя. Всичко останалото са перипетии в историята. Независимо дали са войни, трусове, мор, наводнения, чуми, болести. Това се премеждия. И премеждието отминава. Нима нашето поколение искаме да няма премеждия? Да няма изкушения? Ама ако нямаме премеждия и изкушения, няма да се изцелим, ще се разболеем. „Съблазни трябва да дойдат“ (Мат. 18:7), за да се явят кои са изпитани. Продължете да четете Да намерим сърцето

Единствената война

Проповед след Великия покаен канон на св. Андрей Критски (сряда на Петата седмица от Великия пост)

Има богослужения, след които много трудно се говори. Едно от тях е Покайният канон на свети Андрей Критски. Какво повече можеш да кажеш?… И въпреки всичко, ще прекрача логиката на благоразумното мълчание, за да споделя, че това, което чухме и четохме досега, е история за война. През последните дни много се говори, че сме в условия на война. Ако някой не е разбрал, че канонът на св. Андрей е военна поема, то значи не е разбрал нищо. Има една едничка война и всички други войни не съществуват, те са само последствия от нея. Продължете да четете Единствената война