“Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се
Отворена връзка… “Ние живеем в отворена връзка. Така сме се разбрали!” Чували сте го,
Не помня началото. А и няма значение. Филм за втората световна война. Не беше
Мили мои малки слепи кученца, мили мои Бах, Бетовен, Дико Илиев, Достоевски, Вонегът, Репин,
Ревнив бог, горящо небе, роден в пламъци, шест стъпки висок… Дете, кой е твоят
Първи учебен ден. Гледах как децата влизат в школото под звуците на малка камбанка.
Искам да ви споделя нещо, което считам за важно. И на което (сякаш) не
Някой би казал, че житието на св. Илия е просто една история от миналото.
Плътското мислене винаги е ненавиждало Христос. Не само заради това, че Той е Истината,
Този текст е за нехайството. Започвам така, защото истинското му начало вече е изказано
Знаеш ли за какво служи бракът? Ще кажеш: за радост и за да имаш
Откъде да предположа, че ще ти го пратят? Вероятно е трябвало да се сетя,
Учебната година е време за уроци и изпити. Задължаваме децата да научат неща, с които не им се занимава… Голяма част ще бъдат напълно ненужни в живота им… И все пак ги насилваме, защото трябва. Защото винаги е било така. И празнуваме началото… Ние… Continue reading
Запомнил съм едно ходене на Централни гробища. Беше тази пролет. Имах панихида на новите парцели. Валеше… Валеше като из ведро. Накъдето и да погледнеш се виждаше само кал. Никакви живи хора, освен мен, трима опечалени и един философски обикалящ гробар, който, поради ниския си ръст, изглеждаше потънал в огромните си гумени ботуши… На връщане снимах видео. Рецитирах “Тихият пролетен дъжд” на Лилиев. Там, насред джвакащото антре на оня свят, което, на моменти, избягват да посещават и погребалните процесии. Continue reading
Всеки ще си отиде от този свят. Дори и тези, които не знаят това и са се заровили в брокатения прах на тлението. Дори и измамниците, които могат да надхитрят всички. Дори и те… Дори и звездните актьори, и изпреварилите времето си дизайнери, и разузнавачите от старата и новата школа, и известните умело пълзящи писарушки… Охо… Мога много да изброявам. Всички ще бъдат матирани от смъртта. Continue reading
На сръбски език е „Далье нечеш мочи“, а като парола за безжичния интернет в кръчмата „Ко то тамо пева“ е dalenecesmoci, репликата е от филма, сниман през 1980 от режисьора Слободан Шиян. Continue reading
„…Пък може да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана – има. Може да има и бяла лястовичка. Пък и трябва да има…“
Помните ли кой говори така? Ако не, този текст е за вас. Ако пък се сещате – също.
Аз не съм арменски поп. Православен съм. Но хората идват, оплакват се… И аз слушам, моля се, опитвам да утеша… Continue reading
Божиите заповеди са указателните табели по пътя към спасението. Има ли човек, който би игнорирал пътните знаци и нарочно би се хвърлил в някой крайпътен ров? Да, да, знам, войната по пътищата… Трябва да се направи нещо… Ние губим битките първо в душите си…
Пренебрегваме знаците, указващи ни пътя към вечността. Наричаме ги ограничения, измислици, бариери, какво ли още не… И често, с цялата си възможна скорост, се стремим към канавката на вечната погибел. Наричаме моментното устремяване към пропастта – полет на свободата… Нашата свобода е смъртоносна! Оттук започва всичко! Continue reading
Вече седмици наред медиите ни занимават с дребни неща… С дребни души… С дребнотемие… С дребни вражди на довчерашни ортаци в придобиване на дребни земни наслаждения… Не, не… Не мислете прекалено върху това. Може да се отпечата върху светогледа ви. Може да заживеете с излюзията, че човекът е дребно същество, незначително творение със сърце под формата на портфейл. Continue reading
На първи септември започва Новата църковна година. А може ли Нова година без пожелания? Не, разбира се! Ето ги и моите, извадени направо от хладилника. Даже от фризера. Не защото е лято и приличат на сладолед, а почерпени от студенината на този свят. От леденото му сърце… Свикнали сме Църквата да поучава света, но вече не е чудно и обратното.
И понеже не съм сигурен, че ще ме разберете, ще ви разкажа една-две стари истории… Continue reading
Много е тъжно, че постоянно регистрираме болестите си, но витрината с лекарствата си остава затворена… Да, житията на светците са не просто витрина, а цяла Божия аптека. Спешно отделение. Реанимация. Измислете още сравнения. Не мога да спра да настоявам за това. И защо да погиваме, сякаш болницата на Църквата прилича на нещо, зависимо от родната здравна каса… Continue reading
Да нарисуваш пясъчен часовник на границата на вечността… За да й дадеш време да се промени…
Да тикаш смъртта там, където Възкресението напълно я е победило… За да я накараш да поиска втори рунд…
Да напишеш “оставка” върху посолството на Всесилния Цар, благодарение на Когото имаш живот… За да опиташ готин ли е неживотът…
Да вземеш думата там, където и ангелите мълчат от благоговение… За да докажеш, че говорещият твърде много се различава от словесния… Continue reading
