“Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се
Отворена връзка… “Ние живеем в отворена връзка. Така сме се разбрали!” Чували сте го,
Не помня началото. А и няма значение. Филм за втората световна война. Не беше
Мили мои малки слепи кученца, мили мои Бах, Бетовен, Дико Илиев, Достоевски, Вонегът, Репин,
Ревнив бог, горящо небе, роден в пламъци, шест стъпки висок… Дете, кой е твоят
Първи учебен ден. Гледах как децата влизат в школото под звуците на малка камбанка.
Искам да ви споделя нещо, което считам за важно. И на което (сякаш) не
Някой би казал, че житието на св. Илия е просто една история от миналото.
Плътското мислене винаги е ненавиждало Христос. Не само заради това, че Той е Истината,
Този текст е за нехайството. Започвам така, защото истинското му начало вече е изказано
Знаеш ли за какво служи бракът? Ще кажеш: за радост и за да имаш
Откъде да предположа, че ще ти го пратят? Вероятно е трябвало да се сетя,
Във Франция един мъж пребиваше наред жените и стана олимпийски „шампион“, а сатанистите провеждаха откриваща и закриваща церемония без никакъв срам и свян. Напротив, много нагло. И тогава ни обясняваха колко сме прости, че не разбираме изкуството. Continue reading
Очевидните някога неща вече приличат на миражи… Което е било – няма да бъде… Човекът (не само в България) се разпада и само външно прилича на себе си… Но е друг… Не друг човек, не и друго създание, а сянка, която подобно на развързано куче, е побягнала от стопанина си. Помислила е разхайтеността си за свобода и толкова дълго е тичала, че никаква обява “търси се” не може да я върне обратно. А и не знам дали все още съществуват подвижници, които биха плакали за нея… Губим се, но не е страшно, защото не си липсваме… Даже е cool! Continue reading
Не съм по филмите и спектаклите… По джаза пък съвсем… Затова си спомням много смътно “Ах, този джаз”. Простете, ако греша нещо, но мисля, че в него Рой Шайдър играеше умиращ театрален режисьор, който направи от смъртта си шоу и накрая пееше: “Чао, чао, живот! Чао, чао, щастие! Здравей, самота! Мисля, че умирам!” Та, той почти през цялото време си говореше със Смъртта. И съм запомнил как крещеше: “Вярност, вярност, защо постоянно повтарят тая дума, все едно, че е най-важното нещо на света?!” А? Така ли беше? Хубав ли беше филмът? Continue reading
Като всяка болест и неблагодарността има свои разновидности и степени. Като всяка болест безсрамието може да доведе до смърт.
К’во па толкова?
Ние сме болни от нещо, което се нарича „квопатолкова“. Поразява ума и сърцето. Първо ума, после сърцето. Или първо сърцето, после ума. Няма вече истински лекари, които да разберат. Има някакви хора в бели (и не само) “престилки” и “слушалки”, но те не могат да направят нищо. Т.е., могат, но не искат. Или искат, но имат и по-важни дела. Например, да си осигурят “най-белите престилки и най-лъскавите слушалки”. И да ги хвалят, награждават, сочат с пръст. Да им викат: „учителю, учителю“. Continue reading
Наистина ли ще маскирате децата си като мъртъвци (за Хелоуин)? Честно? Ама, като кои мъртъвци? Като покойните ви родители? “Ела, дъще, костите на баба ти би трябвало да изглеждат като на този костюм. Вземи, облечи го!” Или “Неее, стига, това е забавление, не става дума за познати покойници!” А? Ми що не сте казали? Знаете ли на какви купони ходим ние (поповете) през годината? Continue reading
Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Поговорихме за разни актуалности. Пооплаках му се, докато той вяло се чешеше зад ухото. Помълчахме после… Накрая подхвърли:
– Виж, нещата наистина са прости. Купува се това, което се продава. А се продава това, без което можеш. За да си купиш това, което наистина намираш за важно. Дотук разбра ли ме? Continue reading
Представете си държавник, който има всичката възможна власт… Дори без избори… Без нужда от кампании, от пиари… Власт, власт, власт… Колко копнеж има в тази дума, даже в самото й произнасяне! Колко примамлива суетна сладост! Какви дрехи! Какви главозамайващи питиета… Навсякъде около теб ниски салтанати! Пари, злато… И хилядите неща, които произтичат от тях… Възможности!
Виждате ли лица насред тези възможности? Лицата на героите на деня? Включително и нашите сред тях? Continue reading
“Душата ми не е модерен ресторант, за да гуляят в нея разни дами!” – това е написано на саксията с почерка на трагичния Пеньо Пенев. А отзад въздига снага “Планета Пайнер”. Оттам излизат дамите, които гуляят из сърцата на съвременните българи.
Контраст, ще кажете… Малко е… Да, поетът с ватенката не е бил църковен. През по-голямата част от живота си е вярвал в комунистическата прелест… Обаче… На саксията пише – знаел е, че има душа. И че тя не е място за изискано хранене и просташка похот. А ние знаем ли това? Continue reading
Есента може да бъде вдъхновяващ сезон!
Когато пожълтеят претенциите ти…
Когато самооценките ти падат на земята…
И започват да гният… Вече ненужни…
(Смирението е за тези без качества.
1000 пъти го чух, дори от свещеник –
тъкмо тогава ме заболя сърцето…
И разбрах, че моето лято не е сега.)
Есента е обезболяващо за лоши думи…
Нейният вятър ги отвява като найлон,
в който някога е имало покупки,
отдавна изядени, изпити, износени…
Когато от очите ти всеки ден завали…
А душата посмее да остане по клони,
есента може да бъде вдъхновяващ сезон,
зареден с очакване на сигурно бъдеще!
А зимата няма значение!
Наистина няма значение,
освен за тези, които главоломно
обичат да се спускат надолу…
Когато преминем оттатък, няма да има вече мъже и жени в тукашния смисъл. Ще има души, които са свързани вовеки в едно. И тогава тя пак ще може с очинки да ме погльода и с устинки да ми продума. И тогава чак ще бъда отново цял.
Continue reading
