Знам, облекчаващо е да мразиш! А войната е велика възможност да се отдадеш на блажена и „справедлива“ ненавист. Особено, ако си седнал на дивана с телефон в ръка… Като прибавим към това и вътрешните ни политически безобразия… Добре си живеем, признайте. Малко ще попсуваме, малко ще иронизираме, малко ще поплачем на чужд гроб, малко ще поскърбим, че страната ни не се решава да помогне в нечие убийство, като изпрати две-три ръждясали пушкала… Какво ни е? Има само един проблем… Е, не е кой знае какво, просто реших да спомена… Ние имаме души!  Continue reading →

Променливостта на времето е шанс и проклятие за гъвкавия… 

Лествицата към Рая не е единствената стълба на света. Врагът на всичко е измислил и предложил свое менте. Затова и светът има своя “лествица” към просперитета, към “земния рай”, за който всеки е чувал, но никой не го е виждал… И все пак – търсачи много. 

Учат те още от малък: животът е един, не го изпускай от ръцете си. И ти казваш на проклетата съвест да млъкне. Желязото се кове докато е горещо. А устата на съвестта трябва да бъде затворена, докато си млад. Да свикне да преглъща… Тук се наведеш, там те спонсорират… “Важното е да си наше момче… Ще ти свършим услуга… Ще те приемем сред нас… Искаш ли да се дообразоваш при наши специалисти… О, парите не бива да спират талантлив човек като теб… Не се бой, ще ни върнеш с някоя дребна услуга…” Така си върви животът, а птичето (ако изобщо е птиче) каца на рамото ти…  Continue reading →

Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Този път реших аз да задам въпроса, с който обичайно той ме посреща. Щом го наближих, изстрелях: 

– Е, как вървят нещата от тази страна на оградата? 

Мислех, че ще го развеселя. Но на него явно не му беше до смях, имаше печален вид.

– Сигурно си мислиш, че тук е голяма скука. – отговори ми. – Но нямаш представа с какви ужасни съдби ми се налага да се сблъсквам… Continue reading →

Още в началото на пандемията ме връхлетя един помисъл… Напоследък той се превръща в убеденост.

Гледам разкривените от омраза думи, които се въртят из интернет и медиите. Пропагандният цинизъм, подхвърлян с лекота от уж възпитани хора. Бездарният картинен сарказъм, който печално иронизира авторите си. И си мисля: битката е най-вече за запазване на човешката нормалност. И я губим!  Continue reading →

3 Неделя на Великия пост – Кръстопоклонна (Марк 8:34-9:1)

Ако трябва да направим описание на съвременното общество, то една от най-характерните му черти е равнодушието. Това личи в магазините, в които пазаруваме, в начина, по който шофираме, в градския транспорт, в който се возим. Прави ли ви впечатление, например, че в автобуса или трамвая постоянно някой говори силно по телефона? Не важни неща, а някакви глупости. Останалите хора, които пътуват, не го интересуват, не съществуват за него, няма значение приятно ли им е, неприятно ли им е. Веднъж се загледах в един такъв млад човек. Беше с много модерен каскет и крещеше така, че целият рейс го слушаше. Помислих си: „Ще види, че го гледам и ще се засрами от това, че съм свещеник.“ Вятър работа. По едно време се усети, отдели за момент телефона от ухото си, погледна ме нагло и спокойно рече: „Приятен ден ви желая“ (в смисъл: „Айде чупка, попе“). И след това продължи да крещи в слушалката. Continue reading →

По време на Великопостното богослужение многократно се казва една молитва на св. Ефрем Сирин. И докато свещеникът я произнася се правят три земни поклона…

Но първо да си спомним какво беше Велик пост. Пост: „Няма болест.“ Пост: „Стойте си вкъщи!“ Пост: „Вахiните спасяват живот, спаси и ти или умри!“ Пост: „Оставка!“ Пост-снимка: юмруче! Пост-снимка: ковчези и жито на жълтите павета, вуду пипъл, меджик пипъл! Пост: „Ай лов ю Джон Траволта!“ Пост и война! Пост и справедлива омраза! Пост и „Да ги свършваме – или ние тях, или те нас!“ Всички пишем Велики постове в социалните мрежи! Те са нашите Велики пости, в тях се учим да обезсмисляме думите и времето, в което се изговарят. Continue reading →

Много от това, което ни се случва напоследък (умишлено избегнах израза: което вършим и говорим), ми се вижда толкова обезкуражаващо, че изпитах известно недоумение в молитвите си. Прииска ми се да намеря някакъв “аргумент” пред Бога, Пресвета Богородица, ангелите и светиите, заради който те да ни помилват. Имам предвид, освен милосърдието и любовта им към нас – тези две най-важни причини все още да сме тук… Да, вероятно е детинско, но ми се искаше да намеря нещо, заради което да кажа: Нека ни има нас, българите, защото… Нас, похарчилите всичкия духовен капитал на предците си за костюми, с които да изглеждаме добре по телевизията… Нека не се погуби тази древна страна, защото… Какво? Кое е непоруганото, непрофанизираното? Да, тук има Църква и малко останала чиста вяра… Но, съгласете се, Църквата може да съществува и без нас… Continue reading →