“Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се
Отворена връзка… “Ние живеем в отворена връзка. Така сме се разбрали!” Чували сте го,
Не помня началото. А и няма значение. Филм за втората световна война. Не беше
Мили мои малки слепи кученца, мили мои Бах, Бетовен, Дико Илиев, Достоевски, Вонегът, Репин,
Ревнив бог, горящо небе, роден в пламъци, шест стъпки висок… Дете, кой е твоят
Първи учебен ден. Гледах как децата влизат в школото под звуците на малка камбанка.
Искам да ви споделя нещо, което считам за важно. И на което (сякаш) не
Някой би казал, че житието на св. Илия е просто една история от миналото.
Плътското мислене винаги е ненавиждало Христос. Не само заради това, че Той е Истината,
Този текст е за нехайството. Започвам така, защото истинското му начало вече е изказано
Знаеш ли за какво служи бракът? Ще кажеш: за радост и за да имаш
Откъде да предположа, че ще ти го пратят? Вероятно е трябвало да се сетя,
Жо сюи Жоковѝч – що няма такава мантра днес?
Бащата на тенисиста рече нещо, което медиите удобно пропуснаха. Премиерът на Австралия се казва Скот. И Джокович старши каза да му видим името и сами да си преценим с какви хора си имаме работа.
И натириха тенисиста от тяхната неприкосновена територия. Според някои хора, които познавам бегло, неваксинираните „имат мозък на фризьорка“. Няма значение дали този физически здрав човек е хитрувал или не. Този въпрос хич не ме вълнува. Continue reading
Свети Йоан Колибар – 15 януари
Като дете св. Порфирий Кавсокаливит едва четял. Сричайки успял да прочете житието на св. Йоан Колибар. И си казал: „Ето колко светецът се е подвизавал от любов към Бога. Защо и аз да не опитам да съм като него.“ И още 12-годишен отишъл на Света гора… Св. Порфирий имал велика духовна решимост. Преди ми се е струвало, че именно тя ни липсва. Че ние сме болни от компромиси. Но сега си мисля, че това е незавършено описание. Имаме решимост. Просто тя не е духовна. А светците ни изглеждат като персонажи от миналото… От приказките… Желаем да подражаваме на героите на днешния ден. Когато някое момче навърши 12 години, пожелаваме му да е “успешен”. Внушаваме му да желае да е “успешен”. Не като някой, който живее в колиба, радва се на молитвата и чрез нея става близък на Бога! А като някой, който има палат с десетки стаи и тоалетни. Използвайки ги успешно може да се надсмива над съвестта си. Continue reading
Изпращам последните слънчеви лъчи на годината на гробищата… Ще кажете: „Не е ли тъжно?“ Човек не бива да роптае, когато е със свои, особено в последния им път…
Бях тук и на Никулден. В една голяма опашка от смърт. Виждали ли сте опашка от смърт? Ковчези върху колички, чакащи своя ред. Закъсняващи по график… Студен вятър от мъка, яд, гняв, отчаяние и… вяра… И едно от най-страшните неща, които съм виждал… Щрих от картината… Изхвърлени до стената изпочупени инструменти за копаене. Ръждясали кирки и лопати, заменени с нови… Валеше… Добре че валеше… Така не се вижда какво мокри лицето ти. Continue reading
Ако има нещо, което крещящо да противоречи на празничния дух на Рождество Христово, това е преялото чувство на самодоволство. С блажните му устни, с цялата му любезност, с позитивните му усмивки, с клишираните му пожелания, с добре осветената му благотворителност, с бъдещето, което обещава (и което, разбира се, никога няма да настъпи). Чудя се дали началниците на медиите не се наговарят предварително някъде, за да ни отнемат истинската радост и да ни пробутат неин „заместващ продукт“ – мазно ухилена депресия с отложено действие… Едно време на тези, които сега определят информационните политики, им викаха „нашепници“, но думата остаря с възможността да усилиш „волумето“. Continue reading
Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Още отдалеч той ми викна:
– Откога чакам да се видим, многоуважаеми отец Владимир Дойчев… – направи секундна пауза и добави с театрално умиление. – За мен просто Владо…
Разбира се, кипнах:
– Още не си ме поздравил и вече почваш с глупавите си хуморески…
Взе да мрънка, примигвайки: Continue reading
Господин Пимпирев дали принадлежи към някое т. нар. „тайно общество“? Забелязвам закономерности в пропагандата. Най-страстните привърженици на „якото умиране, чувалите и труповете“ получават ордени за заслуги от своите началници. Бутафория някаква с мечове, обаче скъпарска и свръхлуксозна, което идва да ни убеди, че са „сериозни“ хора. Но не за тях ми е мисълта. А за евтините им трикове. Continue reading
– Е, как си, младеж? – подвикна ми още отдалеч моят приятел, старият гробищен аристократ Ушакис.
Инстинктивно прокарах пръсти през побелялата си коса и отговорих нервно:
– Пак ли започваш с глупавото си чувство за хумор?
Опули се на агресивния ми тон: Continue reading
Недоразумението К. П., което ще бъде инсталирано на поста премиер на републиката, заяви две неща. Първото е, че лично ще се „заеме“ с ваксинирането на народа. Второто е, че гл. прокурор по-хубаво сам да си подаде оставката, за да не се „заеме“ той с него. Continue reading
– Е, как сте там, отвъд оградата? – попита ме моят приятел, старият гробищен аристократ Ушакис.
– И аз все още не мога да си обясня как сме? – отвърнах.
– О, ще си обясниш ти, ще си обясниш и хоро ще играеш! – рязко изкомандва той.
– Не може ли поне веднъж да ми спестиш отвратителния си хумор?! – кипнах.
Изгледа ме с миролюбивите си кучешки очи:
– Добре, извинявай, не се стърпях! Какво толкова има за обяснение?! Нима с вас се е случило нещо ново, нещо неочаквано? И друг път съм ти казвал, че човек не прави избора си в един ден. Той просто изразява това, което е станал, чрез многобройните си избори за нещата, които са по-важни от политиката… Continue reading
През последните дни много приятели ми писаха разтревожени, че не могат да си обяснят случващото се с нас. Споделих, че и аз съм объркан и нямам подходящи отговори. Затова някои от тях предложиха да напиша писмо на моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис, с молба да ни помогне да се ориентираме. Така и направих. Писах му накратко за последните новини отвъд оградата. И поисках да ни каже мнението си. Но не по обичайния си завъртян начин, а просто и достъпно. Точка по точка. Така и така, защото така и така… Не чаках дълго. Ето това ми е изпратил: Continue reading
