Истинският дом

Възнесение Господне   Преди време една жена ми каза: „Е, какво толкова се радваме на Възнесението?

Измеренията на провала

Аферата Стейхоум започна с Код Страх. Задействаха се мобилните оператори, софтуерните гиганти и правителствата.

Животът на вярващия

Неофит, митрополит на Морфу   Векът, в който живеем, по общо признание, е непредвидим, несигурен и

Някога…

Признавам, че ми е малко мъчно за миналото. Ще кажете, че беше вчера… А

Лекарство срещу страх

Иззад множеството мисли за смъртта и болката, които тържествено маршируват от екраните и в

Извън обхват

Въздушна снимка от Странджа на Александър Иванов Разказът ми е разнопосочен. Такова ми е настроението

Спасяването на Точко

Автори: Ивана Фенерска – 10 г.

и Н. Фенерски

Най-напред трябва да ви разкажа историята на Точко. Той е обикновено куче, затова и историята му е най-обикновена. Чудесните приключения и великите истории се случват само на разни немски овчарки, пудели, колита, далматинци и други породисти екземпляри от вида канис в холивудските филми. А Точко си е съвсем нормален, пъстър, клепоух, страхливичък и див представител на дворняшките, които се падат първи братовчеди на уличните псета и трети братовчеди на подкаручните синджирлийки. Continue reading

Пак хвърлете

1 Неделя след Неделя подир Въздвижение – Лука 5:1-11

 

„Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци. И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.“ (Лука 5:1-11)
Continue reading

За Христос и антихриста, за края на света и края на времето

Интервю на Дария Захариева и Васил Жечев с йеросхимонах Димитрий Зографски

 

Ваше Всепреподобие о. Димитрий, Вие сте живял и служил една година в Йерусалим. Какво мислите за чудото на Благодатния огън, който всяка година на Велика събота слиза при православните?

 

Виждал съм този огън със собствените си очи, за първи път още през 2004 г. Тогава той се появи като синкави пламъчета по стените, дори в началото си помислих, че са някакви странни светкавици от фотоапарати. В първите минути огънят не гореше, след това придоби нормални свойства.

Да, благодатният огън от няколко столетия слиза само при православните, и според мен, това е още едно убедително доказателство, че само тази вяра е угодна на Бога и спасителна за нас, хората. Continue reading

Госпожа А.

История за пластмасова чашка с кафе и отговора на един въпрос

10606396_1505118326400286_6438052106271860345_nБеше през един от тези дни на късната есен, в които неминуемо възкликваш: „Ех, скоро ще го търсим това слънце…”. Сякаш лятото, според руската традиция, беше решило да поседи до вратата преди да си тръгне. Улиците бяха изпълнени с толкова много за никъде небързащи хора, че бях започнал да добивам усещането, че някой някъде е обявил почивен ден, за който единствено аз не съм разбрал. Затова едва дочаках обедната почивка и също излязох, за да се порадвам на последното топло време. Нямах конкретна цел, нито пък бях гладен, просто исках да поседя някъде, да изпия едно кафе и да погледам хората. Това обаче се оказа нелека задача. Очевидно подобна мисъл беше хрумнала не само на мен и заведенията бяха пълни с народ. След няколко обиколки на квартала влязох в някакво кафене, което определено не можеше да претендира за висока категория. Просто някакво кафене… Тук също нямаше празни маси, защото се намираше недалеч от средно училище. Изглежда децата бяха в нещо като голямо междучасие (или просто не бяха влезли в час, заради тайнствения почивен ден) и изпълваха цялото околно пространство с весел шум. Изчаках опашката от изгладнели ученици, взех си кафе и загледах къде мога да седна. Единствената възможност да се порадвам на времето беше една от външните маси, на които се беше настанила жена малко над средната възраст. Continue reading

За свалянето на багреницата

Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен – 14 септември

Много е полезно човек да се е научил да слуша. И разбира се, да се възползва от това, което е чул. Ето, например, ако ви предстои финансова сделка, вие ще попитате някой банкер как да постъпите. Ако сте поканени на голямо и скъпо парти, ще се посъветвате с някой моден дизайнер или експерт как е най-подходящо да сте облечени, как трябва да танцувате или да се държите, за да се представите добре и спрямо етикета. А вижте, в духовния живот (често) си мислим, че можем да минем ей така, без да слушаме никого. Някак си се предполага, че знаем всичко и лесно можем да се оправим сами. И при това сме уверени, че душата е много по-важна от тялото. А също и от битовите глупости, в които сме толкова внимателни. Христос пита: „Какъв откуп ще даде човек за душата си?“ (Мат. 16:26), дори и да е придобил целия свят. Continue reading

Що е чавес нанайси феродо (1)

Мислех, че съм приключила с махленските текстове, но май нещата вървят към турска сапунка. Бързам да се оправдая, че не съм виновна. Просто има хора, за които древните ромеи, роми или както там са се наричали, добре са казали: „Чавес нанайси феродо“ (нямам представа как се изписва в оригинал). Наистина децата нямат спирачки! Визирам един от любимите си професори, дето не знае кога да спре. Никога не съм имала по-силно усещане за това какво е представлявала болшевишката пропаганда през 50-те години на миналия век от неговите текстове за Църквата. С последните два в „културния“ сайт с католически привкус малко попрекали. И хайде пак пред компютъра да се взирам в махленските му претенции. Continue reading

Впечатления от 8. 9. – Седмица на православната книга във Варна

Започвам този текст с благодарност към всички организатори на форума – отец Василий Шаган, Борислав Аврамов, момичетата от Духовно-просветен център “Св. Архангел Михаил”, разбира се благодаря и на Мартин Димитров, който също помогна много за моето участие. Организацията беше на високо ниво и може да бъде за пример как днес се правят светски събития, свързани с Църквата. Continue reading

Всичко е вече казано

И всичко се поизясни. Идеята е кой за какво се бори в основата си. Бориш се за Вярата си, за убежденията си, за това, заради което живееш. Или се бориш за няколко гроша хонорар от някоя медия. И на страниците на тази медия страстно и пламенно защитаваш позицията си на пръв поглед съвсем чистосърдечно и неопетнено, но въпросът за хоноруването си остава висящ и неясен. Continue reading

Възлюбиха чуждите, намразиха своите

Към повърхностната “Култура”, която дръзко тръгна срещу Бога и Неговата Истина

 

Не подобава мирянин да учи всенародно,

а трябва да слуша ония,

които са получили благодат да учат.

(64 правило, VI Вселенски Събор)

 

„Еретик или мъченик е убитият във Франция римокатолически свещеник Жак Амел?“ Питат и отговор не искат.

Използваха една реална човешка трагедия, за да рекламират своето фалшиво християнство. Големи думи за състрадание и любов, а на дело – така възлюбиха чуждите, че открито намразиха своите. Continue reading

До последния път и наобратно

13898376_10206873547664489_1009271167_oИмам приятели, които се притесняват да ходят на гробища. Особено в делнични дни. „Там няма никой. И е страшно.“ – казват ми. Винаги им отговарям с клишето, че от покойните не бива да се боим. Живите трябва да ни плашат. Някога дори е приятно да се разхождаш в тишината на празните алеи. Спомням си един зимен ден. Беше минус 17 градуса. Имаше много сняг. Изцъклено студено слънце. Дори и кучетата се бяха изпокрили. Реших да прескоча някаква пряспа и се хлъзнах. Литнах като по анимационните филми – с краката нагоре. И се приземих тежко по гръб. Нищо ми нямаше. Но останах да лежа около минута. Мислех си: Колко си милостив, Господи! Ами ако си бях счупил нещо? Щях да лежа тук дълго и никой да не ме намери, докато накрая стана част от пейзажа. После се изправих внимателно и продължих. Човек никога не е сам. Бог е с него. Ангелът му хранител е с него. Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)