Излязоха първите „резултати“ от масовото тестване на деца от първи до четвърти клас в училищата – някогашните светилища на знанието и културата. И всички ги прочетохме. Всичко на всичко, пет здрави деца – от няколкостотин хиляди! – дадоха „положителен“. И людете сякаш си отдъхнаха. Дори тези, които следваше да разберат, че тези резултати бележат най-големия позор в историята на нашето образование. Защо ли? Защото всички деца бяха изтеглени от светилищата на знанието и културата поради… пандемия. Процентът „пандемични“ деца показа цената на тая дума отлично. И най-естествената реакция на правителството и обществоно ни щеше да бъде ако не да си посипем главите с пепел заради извършеното кощунство, то поне да се засрамим дълбоко. Защо ли? Една дума – защото това са деца! Срам и позор пред тези мънички обещания за бъдеща България! Защото те бяха нарочени за заразители. И – о, аз съм уверен в това! – някои …вници тайничко са се надявали „истината да блесне“, т.е. да видят всички „неверници“ колко заразни са децата и да треперят, че тия мънички обещания за бъдеща България са всъщност… безсимптоматични убийци на нацията (не преувеличавам, вчера трябваше да отговоря и на такъв коментар!).
Не знам вие как се чувствувате, но аз се чувствувам заплют – като българин, като родител, като образован човек! Аз вече виждам избухналия вулкан, от чиято паст се лее, вълна подир вълна, не лава обикновено, а лава от лъжи. Толкова много лава аз не съм виждал през живота си! Но най-потресаващото за мене са ония човеци, които въпреки, че също я виждат, вече я сочат и клатят възбудено глава: „Това е новата вода, свиквайте! Старата вода, простичкото хаш-две-О, изтече и няма да се върне!“
И „шоуто“ ще продължи да доказва колко опасни са децата и как, „в името на живота на народа“ – този същия, лъгания от запад до изток и от север до юг мой народ! – децата трябва да ходят на училище с тестове, тестове, тестове… Защото светилища не трябва да има! Защото с лавата трябва да се направи компромис, иначе чистата вода на миналото ще ни умори от жажда!
Но изпод лавата все още излизат нищожни мехурчета човешки вопли. Те трябва да станат повече и повече, повече и повече – преди лавата да изстине и окончателно да се втвърди върху лицата ни!
13 ноември 2021 г., св. Иоан Златоуст
Иконата на Божията Майка, наричана “Държавна”, била явена на православния руски народ на 2/15 март 1917 г. – в деня на отречението от престола на светия император Николай 
Този път моят приятел – старият гробищен аристократ Ушакис – ме посрещна странно. Изтича до мен и започна нахално да души чантата ми. Едновременно с това си мрънкаше под носа:
Някои новини леко ме стресираха. Затова отидох за съвет при моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Разказах му накратко какво се случва отвъд оградата. Сигурно се сещате, че той помълча известно време. После заговори:
Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ.
Постоянно слушам разкази за стария гробищен аристократ. Затова се примолих на попа да ме вземе един път с него на Малашевските гробища. Не чаках дълго – появи се панихида и тръгнахме. Подготвих се предварително като за първа среща – купих от близката кръчма “Параклиса” топло кебапче. Заварихме Ушакис, както винаги, между администрацията и храма. Играеше си с топка от смачкан мазен вестник. Мъжът ми бързаше, затова направо го попита: