“Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се
Отворена връзка… “Ние живеем в отворена връзка. Така сме се разбрали!” Чували сте го,
Не помня началото. А и няма значение. Филм за втората световна война. Не беше
Мили мои малки слепи кученца, мили мои Бах, Бетовен, Дико Илиев, Достоевски, Вонегът, Репин,
Ревнив бог, горящо небе, роден в пламъци, шест стъпки висок… Дете, кой е твоят
Първи учебен ден. Гледах как децата влизат в школото под звуците на малка камбанка.
Искам да ви споделя нещо, което считам за важно. И на което (сякаш) не
Някой би казал, че житието на св. Илия е просто една история от миналото.
Плътското мислене винаги е ненавиждало Христос. Не само заради това, че Той е Истината,
Този текст е за нехайството. Започвам така, защото истинското му начало вече е изказано
Знаеш ли за какво служи бракът? Ще кажеш: за радост и за да имаш
Откъде да предположа, че ще ти го пратят? Вероятно е трябвало да се сетя,
В началото исках да напиша само едно изречение. НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПРЕВАРВА НА ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА! Напоследък съм толкова уморен, че нямам желание да пиша дълги текстове. Но пък и да се мълчи не бива. Continue reading
Векът е разглобен – казва принцът на Дания. Това някъде в Средновековието се било случило според Шекспир. А днес вече е сглобен векът. Подредиха си го, още малко им остана. Сглобка след сглобка. Сглобяването е процес обратен на творчеството и имитиращ творчеството. Continue reading
Сега ще ви припомня едно от Божиите чудеса, явление от света около нас, което е свидетелство за Божия замисъл. Думата „рекурсия“ се ползва най-вече в математиката, но и тази естествена наука е също в списъка с чудесата и може много нагледно да ни обяснява „с ябълки и круши“, че животът ни е смислен и целенасочен. Continue reading
Всичко унищожиха. И продължават. Няма да се спрат до края. Вчера съседът вика хайде с мен за риба на реката. Той е на 74, има джипка стара хонда, спи в нея, като иде за цяла нощ, аз си взех палатката, че от похода не е ползвана, да видя дали ще мога да поспя така навънка. Понякога спя дълбоко. И не сънувам. Друг път сънувам неща, които не искам да ви разказвам. Continue reading
Имам чувството, че метрото в София е направено, за да служи като уред за измерване скоростта, с която градът погива. Всеки ден гледам пълни вагони с разплули се на седалките млади мъже и стоящи прави жени и възрастни хора. Малцина си дават сметка, че това е картина, унижаваща общото ни достойнство. Свикнали сме с всичко… Continue reading
Сигурно се питате как ще спят довечера депутатите, които избраха правителството? Няма ли да ги гризе съвестта? Категорично ви казвам: ще спят сладко и спокойно като бебета! Като пеленачета, които нямат никакви грижи, освен дали са гладни или им се пишка. Може през последните дни да са имали някакви смущения в съня, защото никога не се знае знае ли се. Току-виж морето не се закваси и нещо с кворума се обърка, а после да им дърпат ушите. Но точно днес тези проблеми отпаднаха. И не бива да се разчита на съвестта. Тя има действие върху човека само до определен момент. После деградацията я превръща в нещо като чистачката в парламента. Нито знаеш името й, нито те интересува. Не я уважаваш, нито я презираш. Просто не я забелязваш. Свикнал си да живееш в нравствена свинщина и дори никой да не чисти, пак ти е уютно и спокойно. Continue reading
Признавам, че досега не я разбирах много тая песен на адашката Милена и “Ревю”. Чак в последните дни ми просветна… Помните ли я?
“…Аз съм черна пенлива история,
приличам на чаша студена вода.
Имам реклама, имам поклонници,
в сърцето си нося гъста мъгла.
Йоп-оп-оп-оп, ала-бала,
йоп-оп-оп-оп, ала-бала…”
Тия думи от края на 80-те към днешна дата звучат направо пророчески. Последният човек съм, който трябва да обясни какво е “ала-бала”. А и едва ли е нужно. Но, за другото си струва да поговорим… Continue reading
Представете си държавник, който има всичката възможна власт… Дори без избори… Без нужда от кампании, от пиари… Власт, власт, власт… Колко копнеж има в тази дума, дори в самото й произнасяне! Колко примамлива суетна сладост! Какви дрехи! Какви главозамайващи питиета… Навсякъде около теб ниски салтанати! Пари, злато… И хилядите неща, които произтичат от тях… Възможности! Continue reading
“Блажиш ли, блажиш ли, дедо попе?”
Задавали са ми този въпрос от прочутата реклама на шунка десетки пъти… Задавали са ми го млади и стари, спортно и елегантно облечени, с усмивка на уста или със свирепо свити устни… Задавали са ми го в автобуси, трамваи, тролеи, в метрото, в подлези, по улиците… Веднъж една кола намали рязко, докато се движеше по булевард България, за да може шофьорът да ми подвикне през отворения прозорец: “Ей, Нафарфорий, блажиш ли, да ти…” Какво нещо е животът?! Измислиш си някоя глупост, за да направиш смешен клип или скеч… Той мине и замине, но думите остават в главите на хората, за да ги стимулират към грях! Continue reading
“…Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!” (Лука 13:34)
“…И когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!” (Лука 19:41-42) Continue reading
