Време за изпити

Проповед на Неофит – митрополит на Морфу, произнесена на 3 август 2020 г. след

Свещена война

Първото произведение, с което започваме литературата в осми клас, е посветено на Троянската война.

Инфекция

Един приятел някога ми казваше, че с диво прасе не можеш да се надбягваш,

Понякога

Понякога човек сам си е виновен. Знам, че е трудно да се осъзнае това

Неделя преди Рождество 2015

Нали блог произлиза от weblog, тоест нещо като интернет дневник, та да разкажа за тоя изминал ден като в дневник, да ви е по-весела седмицата.

Отивам в събота на село Фазаново, което се намира недалече от Царево. Пътувам до Приморско на стоп, никога не чакам повече от десет минути, върви ми. После се качвам на колелото с двигателя, който му монтирах, и с тази тротинетка допърпорвам 16 километра до селото. Това се налага да го правя, понеже останах без книжка за един кратък период от време, но това е една друга срамна история. Continue reading

Писмо до близък

Мислех да напиша тези неща за Въведение Богородично. Но после си казах: Защо пък трябва да има конкретен празничен повод, за да говорим за влизането ни в храма? Нима това не е ежедневен въпрос на живот и смърт?… Стига, разбира се, да ти пука за другите!
По същество това не е проповед, а просто разпиляна болка във вид на думи. Ако някой сметне, че ще му послужи, нека се наведе и си събере колкото му трябва. Ако пък изобщо не му трябва, нека приеме правото ми на участие в онази измишльотина, която малко маниерно наричаме демокрация. Най-напред написах, че докато ми позволяват да говоря, ще го правя. Но после го изтрих, защото не е вярно. Дори разказах на някои приятели, че пиша всеки текст като последен. „Пиша това и край!…” Все повече ми се мълчи. Все повече усещам жизнената необходимост на притихването и молитвата. Но после любовта към дълга, който имам, ме отвежда отново пред компютъра… Разпънат между тези противоречиви чувства, които ме владеят от дълго време, попаднах „случайно“ на един текст, който най-напред ме стопли, после ме просълзи от умиление и накрая ме разплака от скръб. Този текст всъщност е писмо, в което един блогър разказва живота си на любимия си фронтмен Еди Ведър. Предполагам, че някои ще кажат, че свещениците не трябва да се впечатляват от такива неща. Други пък изобщо не знаят кой е Еди. За да ви обясня, ще трябва да ви припомня историята на моето поколение…

Continue reading

Грехът като материя

Само едно изречение ще кажа по темата защо съм аутсайдер. Не е поза, както може да се стори на някого. Само свидетелствам от моето падение и от моите слабости. “Експерт по провалите”, както казва отец Владимир. В това се състои аутсайдерството… И в няколко други неща. А след толкова много провали вече започвам да се досещам лека полека за природата на греха. Не откривам топлата вода, много ясно. Затова е и блог, става въпрос за лични впечатления. Та моите впечатления от многото пропадания са, че грехът е добил материални изражения в нашия материален свят. Той се състои от частици… Светлината е от частици, енергията е от частици, та можете да си представите и греха като нещо, което присъства в света и битието съвсем осезаемо, явно, със своя маса и обем, дето се вика. Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)