Атанасий Раковалис от книгата му „Свети Паисий ми каза“ (4 част) *** Трима човека помолиха стареца
Толкова пожелания се изричат през тези дни... Но знаете ли кой преуспява в света?
Атанасий Раковалис от книгата му „Свети Паисий ми каза“ (3 част) *** Когато човек вижда нещо,
Преди да започне вечерната служба за Въведение Богородично, а после и докато течеше петохлебието,
Един приятел ми направи забележка, че съм твърде черноглед, а аз все си мислех,
Проповед на Неофит – митрополит на Морфу, произнесена на 26 октомври 2020 г. Много и
Терминът е на православния психиатър доктор Боровских и означава недоразвит човек, като в понятието
Атанасий Раковалис от книгата му „Свети Паисий ми каза“ (2 част) *** 1988 г. В миналото, ако
БОЖИ ГРОБИЩА Задушница. Вчера преди обед и ние отидохме на семейния гроб. Когато влизах в селското
Атанасий Раковалис от книгата му „Свети Паисий ми каза“ (1 част) Старецът ми разказа следната
В житието на св. Иона Киевски (който го е чел, ще се сети) има
Мина известно време. Първоначалният шок отшумя като че ли. Все още срещам хора, които
Запознах се с отец Владимир през лятото на 2015. Не знаех какво и кого да очаквам, на възрастни години хората вече трудно се сприятеляват и нямах никакви предварителни разсъдъци, просто така се получи, че от дума на дума с Милена разбрах, че ще бъдат по морето, а аз нали там бачкам и се срещнахме в Царево. Continue reading
Като наближи 14 февруари всички медии започват да ни облъчват с един и същи въпрос: „А вие какво ще празнувате – Трифон Зарезан или свети Валентин”? Вече години тая дилема измъчва българското общество накъде да се насочи – към родния празник на пиянството или вече като евроинтегрирани да изберем любовчийството? Continue reading
Понякога мачът завършва и със загуба. Виждал съм го. От един познат чух, че в еврейски език (не знам дали иврит, или идиш, или нещо друго) имало специална дума за лишена от съдържание душа, само черупка, опаковка, кух орех. Днес така ще говоря – един познат, едни познати. За да не навлизам в конкретика, от която после има нежелани ефекти. Continue reading
Има една случка от юношеството на свети Серафим Соболев, която винаги ме е трогвала. По това време той все още се казвал Николай и учел в Семинарията. „Веднъж всички момчета от класа се събрали, за да изобличат своя съученик, крадеца М. – разказва архимандрит Пантелеймон Старицкий. – Председателят на събранието започнал от катедрата обвинителната реч. М., разбирайки накъде върви работата, веднага станал от мястото си и като минал през класа, седнал до Николай Соболев и навел глава. Николай започнал тихо да го утешава: „Нищо, нищо! Не се бой!“ Continue reading
15 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на Закхея (Лука 19:1-10)
Когато стоиш по цял ден в храма можеш да се срещнеш с всякакви хора. Включително и с такива, при които всеки опит за катехизация се превръща в театър на абсурда. Например, влиза веднъж едно момче (по-скоро млад мъж) с интелигентен вид и някак притеснено попита:
– Случайно да имате светена вода?
Не се надяваше да има, но се чувстваше длъжен да провери.
– Разбира се, че има – отвърнах.
– Ех, че хубаво! – възкликна той. А на мен ми казаха, че само в „Света Петка“ има светена вода. Ей сега ще се върна.
И изчезна нанякъде. След малко се появи с една празна бутилка от минерална вода литър и половина. Даде ми я и каза:
– Бихте ли ми я напълнили? Continue reading
Има една мода сега. Всякакви младежи, от всякакъв произход и с най-различни виждания искат да учат и се записват да учат специалността Психология. Аз, честно да ви кажа, от тая наука съм видял малко, попрочетох една – две книжки, колкото да разбера, че Фройд е морален престъпник, а Юнг – фантазьор и това ми стига. Психологията е добра в онази част, където изследва кое е полезно и кое не, тоест върви си по един чисто християнски път и стига до едни чисто християнски изводи. Continue reading
Сега ще ви разкажа нещо кратко. Не знам ще има ли 2, демек втора серия, може и да се появи, затова сложих 1.
Опитвам се да напиша от известно време една книга със заглавие “Даскал”. Имам вече 8 години опит и продължавам да влизам в клас все още и всеки работен ден се изправям пред децата. Това ми доставя удоволствие, наистина. През тези години изпитах какви ли не усещания, досада, мъка, разочарования, но днес вече стигнах до едно притихване. Continue reading
Свети Евтимий, патриарх Търновски – 20 януари
Има едно изречение, което често обичаме да повтаряме: дошли са последните времена, днешното време е оскъдняло откъм святост, любовта е започнала да изстива у мнозина. Ние, съвременните хора, много обичаме да предявяваме претенции към любовта – изстинала или не. Към любовта на другите… И рядко става дума, в мислите ни или в разговорите с другите, за собствената ни любов, за това какво излъчва тя… Има ли я, няма ли я… Един от белезите, по които това личи, е отношението ни към светците. Измежду тях като ярък светилник сияе светейшият патриарх Евтимий Търновски. Continue reading
Преди време се опитах да напиша един откровен текст. Като го прочете, моят приятел Фенерски ме попита: “Отче, да не би да си чел книгата ми? (“1994″)” “Не, – казвам му – още не съм” – “Защото – допълни – звучи като нейна рецензия” … Помислих си: “Не е чудно!” Текстът ми беше за аустсайдерството на нашето поколение. И за това, че ние имаме само една тема – битките ни със света и раните, които носим от тях. Значи не е трудно да прозвучиш близко. И все пак, сега, когато прочетох книгата, ми се прииска да напиша нещо за нея…
Ако отворите последните страници на Библията и книгата е от онова подробното издание с картите и разясненията в края, ще прочетете, че талантът е парична единица.
Този текст е продължение на оня за рокажиите “Ар ю реди”, дали сме готови, дали сме се простили с призраците от миналото… И може да прозвучи по същия начин, да бъде приет като едно такова бъркане с пръст в раната, но вече свикнах с нападения и обвинения, ролята на жертва ми е противна, а ролята на провокатор не е самоцелна. Мисля, че има нужда от това есе, поне мен този въпрос ме е вълнувал от години… Continue reading
